Какво е Любовта? Всеки от нас си е задавал поне веднъж в живота този въпрос, ако не е имал щастието да я изпита. Любовта е много, любовта е всичко, понякога дори не е задължително тя да е към определено човешко същество. Може да е любов към домашен любимец и животинче например, може и да  е любов към професията, която сме избрали да практикуваме в своя житейски път и да се отдаваме на професионалното си израстване. Може и това да е любов към някое любимо хоби и занимание през свободното време, любов към някакъв вид спорт, а пък дори не е задължително да е към човек от противоположният пол – какво ще е светът без обичта на приятелите?

   Приятелството е специфичен вид любов между хора от еднакви полове, споделящи сходни интереси и виждания за живота – нашите духовни братя или сестри, понякога с връзка по-силна от кръвните такива. Любов към роднините, хората с които споделяме нашия живот, нашите майки и бащи, които са ни дали живот, отгледали и възпитали и които ще уважаваме до края на дните си, дори и тях вече да ги няма до нас физически. Може да е любов и към изкуството, ако сме творчески личности и сме се отдали на това да изразяваме себе си чрез поезия, рисуване, театър, танци или нещо друго. Тогава наистина сме вглъбени и отдаваме много обич в това, което правим и създаваме нещо свое, нещо красиво което да остане и след нас.

   А какво е живота без любовта към самият живот? Към самият факт че живота е един прекрасен подарък, на който можем да се наслаждаваме. Това че дишаш, ходиш, храниш се, спиш, радваш се на лъчите на слънцето, на дъжда, на вятъра, на цветята, дърветата, облаците, дъгата и всичко което заобикаля нашата красива планета. Но съществуват и други видове любов, които рано или късно срещаме в живота си, свързани с чувства към противоположният пол, толкова необясними, понякога объркващи, но истински. Често пъти за съжаление цената на това велико нещо да обичаш са разбити късчета от сърцето ни, безсънни нощи, сълзи и нещастие, раздиране в душата. Но какво би бил животът ако поне веднъж не си обичал или не си бил обичан, как би разбрал истинската му стойност? Нека проследим различните видове и форми любов, които срещаме от началото на дните ни до самият им край:

Първите трепети на любовта

   Това може да е любов в ранното ни детство или чак в тийнейджърските ни години, наречена първата ни любов. Когато растем и физическото ни тяло и психиката ни се развиват, ние започваме да изпитваме привличане към срещуположния пол. Харесваме си някое симпатично момче или момиче, може и да е другарче с които си играем като деца или някое съседче с което сме прекарвали повече време покрай приятелството на нашите майки. Или пък в училище и гимназията се влюбваме в някое момче или момиче от класа, но се срамуваме да му го признаем. Харесваме определени черти в него като –  усмивката му, начина на говорене, походката, прическата, очите, виждаме нещо различно у него, което ни привлича. Постепенно чувствата у нас се зараждат, често без дори да се усетим и разберем кога е започнало да се случва това. Понякога същото момче или момиче отвръща на нашите симпатии, но често случай не се получава или се получават недоразумения и така и чувствата ни остават неразбрани или неприети. Тогава следват и първите разочарования. Уви наистина в такива случаи може да ни е много тежко, но и това са първите уроци в любовта и първите белези от нея, за които след като преминат, ние вече като възрастни си спомняме за тях единствено с  усмивка и лека тъга.

Несподелените чувства

   Възможно е и нас да ни харесват а ние да не отвърнем, защото чувствата насила не можем да ги провокираме и колкото и да харесаме някого, не може да го накараме той да ни харесва или обратното. Виждаме как нашият обект на чувства харесва например друго момче или момиче, а не нас и това ни наранява. Оттук следват и първите разбити сърца и несподелена любов, когато не отвърнат на твоите чувства. Чувстваме се объркани и нещастни, започваме да си мислим, че нас никой няма да ни обича или да прояви симпатии към нас или си мислим че няма да се влюбим в друг човек, защото обекта на нашите чувства е постоянно в мислите ни. Това е трудно да забравим, а може би и да простим след като ни наранят. Но времето е най-доброто лекарство при тези случаи а и трябва да приемем всичко това като урок. За съжаление, чувствата не са нещо което да изключим с  бутон или заличим с вълшебна гумичка.

Измамите в любовта

   Едва ли има човек, на когото не му се е случвало да се довери на някого, да го обича и да се раздаде за него, а в един момент този човек да му обърне гръб. Да, на всички ни сърцето  било разбивано поне веднъж. Винаги има един човек в миналото ни, който да ни е предал и наранил жестоко и захвърлил нашата любов, която сме градили дълго с този човек. С времето хората свикват един с друг, може би започват да приемат човека отсреща като даденост, както и качествата  му на които са се възхищавали до вчера да им омръзнат и вече да не са нещо специално в техните очи. Всеки с течение на времето започва да показва и отрицателните черти на характера си, ние се опитваме по някакъв начин да променим човека, да тушираме тези черти, но уви често случаи безуспешно. Когато хората не се приемат такива каквито са, не само с хубавите, но и с лошите страни се стига до положение, в което започват да се карат и да не се харесват взаимно. Обтегнатостта в отношенията става нетърпима и хората се разделят. Понякога раздялата е съпроводена с взаимно съгласие и от двете страни, без скандали. Друг път, обаче нещата свързваш зле, когато и двамата се нараняват или нагрубяват. Още по-лошо се случва когато нещата стигнат до измами и изневери. Това, което не достига на единият, започва да го търси от други хора. Често така биваме лъгани с години, без да подозираме, защото любовта и доверието ни към този човек ни заслепяват. Но уви, това са знаците на съдбата, че може би този човек не е бил подходящият за нас и е време да си тръгнем от него и да спрем да се унижаваме и да сме там, където се чувстваме нещастни, само за да не сме сами, но в същото време да сме толкова самотни.

 

Pin It on Pinterest

Share This