az-ut-otvun-ogranicheniqta-evolife.bg

Тъжно е колко хора живеят живота си с извинения да не направят това, което желаят… Колко от тях редовно откриват препятствието, а не начина да постигнат нещо. С познатите реплики: “в някой друг живот”, “не ми е било писано”, “ако бях… (по-богат, по-самоуверен, по-красив, по-талантлив и т.н.), “това не е за мен” и любимото ми – “ако спечеля от лотарията”… Единственото, което не са тези хора, е смели!

Или достигнали онзи предел на чакане, отлагане и съмнение, отвъд който вече не те интересува цената, която ще платиш, за да направиш живота си по-смислен, по-пъстър и по-вълнуващ! Не всеки достига тази точка на кипене… понякога се сваряваш далеч преди това. Сивотата (комфортът на дискомфорта) е толкова удобна, че те засмуква подобно на фотьойл с апетит към отпуснати в него хора…

Мъдрости от типа на “Ограниченията са само в ума ти!” няма да проговорят на езика на костния ти мозък, докато не стигнеш до действието и не ги преживееш буквално. Докато не започнеш да разбиваш същите тези граници с конкретен риск, с активен опит да бъдеш друг. Защото тотално се затлачваме в представата за нас самите, отгледана години наред чрез повтарящи се мисли и (без)действия, поддържана и от хората около нас, без да си даваме сметка, че човекът не е статично същество.

Не умира такъв, какъвто се ражда. Всяко преживяване, болка, препятствие, емоция те променя, оформя, подобно на глинено човече, блъснато или погалено от обстоятелства и отношения. “Ти днес” не можеш да бъдеш същия като “ти онзи ден”, защото го има “ти вчера” и тогава преживя даден опит, измина определен път. Днес си друг човек – в някаква степен… Това знание вероятно затруднява с несигурността и обема си както нас, така и околните, затова го свеждаме до обобщение, до типизиране, до изглаждане на разликите. И попадаме в капана на “днес не мога това, което не можех преди три години”. Дали?

Всъщност днес можеш всичко! Всичко, което решиш, че можеш. Ако се случи инцидент и загубиш дълготрайната си памет, ще си чисто нов човек! Няма да знаеш какво не можеш (също като децата) и затова нищо няма да те спира да пробваш, да превземаш, да експериментираш.

Човекът без ограничения е онзи, който или се е справил с твърде много неща, или онзи, който не помни с какво не е могъл да се справи до сега. И това не са само думи, а опитът на човек, който години наред е знаел предимно какво не е и какво не може. Или е знаел за какво мечтае, но е нямал смелостта да опита. Заради риска от провал, присмех, загуби; заради инвестицията от време и усилия, която се изисква… и уж все не достига. Въпросът тук е: кое за теб е наистина важно? И ако е толкова важно, колкото твърдиш, не би ли вложил усилия, фокус и време, за да се приближиш до него? Ако не, значи не е така ценно. Бъди честен със себе си – искаш ли да живееш активно и смислено (с риска, който носи това) или искаш да живееш по инерция и да се оплакваш? И двете носят дивиденти. Кои те устройват повече? Деятел или жертва – изборът е твой! Но никоя роля не е тотална – може да премине в другата във всеки един момент. На едно (две, три) действие разстояние са…

Много често, дори да се изпълним с решителност, не знаем от къде да започнем. Не сме сигурни, че има начин. Разчитаме на стар опит, който не върши работа. Съмняваме се в креативните си способности, подценяваме възможностите на средата. Съмнения, неувереност, страхове, незнание… Толкова плътна мъгла! Но тя не е плътна стена, именно мъгла е – може да се разсее. Всичко може да се проучи, опита, повтори по друг начин.

Може да се пожелае силно с ума и сърцето, а Вселената съдейства на смелите с подходящи обстоятелства…
Разбирам, че много от нас са възпитани да се съмняват в изобилието от възможности, в собствените си сили да моделират живота си, в правото си на щастливи мигове… Макар родени с вярата в чудесата (като всички деца), впоследствие възпитанието ни осакатява до ограничени хора в ограничен свят. Птицата с криле е вкарана в клетка, а там няма значение дали крилете й са силни или закърнели. От сокол тя може да се превърне в кокошка, за която летенето е само притча. Но всъщност птицата е птица, не е змия. Човекът има (почти) неограничени възможности да Бъде!

Не само да има, не само да лази…
Така че – ако силно желаете да направите нещо, защо просто не го направите? Без извинения, без оправдания, без парализиращи страхове! Просто така! Добре, може да не се получи от първия път. Значи има друг начин. Погледнете отвъд хоризонта, който ви казва, че там е пределът. Ако се доближите до този край, ще видите, че нищо не свършва, по-скоро започва – един друг, съвсем различен свят! Още по-хубаво – започва един друг Аз, който не познавате съвсем. Той живее във вас и иска да се прояви. Дайте му пространство! Какво може да се случи?! Вашето сегашно Аз е като стара операционна система – компютърът блокира без осъвременяване на данните. Ако искате нови неща в живота си, ще трябва да обновите представата за себе си.

А най-хубавото е, че обикновено едно смело действие, една нова активност води до друга, до неочаквани бонуси от преживявания и възможности. Отварят се нови пътища, които не са ви и хрумвали! Но ги има – отвъд съмненията и въображението, отвъд ограниченията! Така че – не са ли наистина те само в ума ни?…

Автор: Антония Нотева

Антония Нотева

Казвам се Антония Нотева и се интересувам от психология, астрология, езотерика, творчество, литература, кино, фотография, хюман дизайн и още десетки неща. Преминавам през живота с всичките си сетива и чувствам, анализирам, преживявам себе си, другите и света – тук и отвъд. Автор съм на стихосбирката „Дресьор на хаоса”, на текстове в интернет сайтове, както и на един неиздаден роман. Подобно на Нео от „Матрицата” имам два живота – един официален и безобиден и един скрит и съкровен. Във втория пиша…

Pin It on Pinterest

Share This