bavno-nauchavam-che-ne-trqbva-da-reagiram-na-vsichko-koeto-me-drazni-evolife.bg

Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането вместо разчистването на сметки.

Бавно научавам, че енергията, която е нужна, за да реагираш на всичко лошо, което ти се случва те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота. Бавно научавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по начина, по който аз искам и в това няма проблем. Бавно научавам, че упоритите опити да „спечеля“ когото и да било са загуба на време и енергия и те оставя само с празнота.

Бавно научавам, че липсата на реакция не означава, че за мен нещата са наред; просто означава, че избирам да се издигна над това. Избирам да взема урокът, който ми е представен и да го науча. Избирам да бъда по-големият човек. Избирам душевното спокойствие, защото имам истински нужда от това. Не ми трябва повече драма. Нямам нужда от хора, които ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчно добър. Не ми трябват спречквания, спорове и фалшиви връзки. Бавно научавам, че понякога мълчанието казва всичко.

Бавно научавам, че реагирането на неща, които те възмущават дават някому власт над твоите емоции. Не можеш да контролираш действията на другите, но можеш да владееш твоите реакции, как се справяш с това, как го приемаш и доколко искаш да го приемеш лично.

Бавно научавам, че през повечето време тези ситуации казват нищо за теб много за отсрещния човек. Бавно научавам, че може би всичките тези разочарования са просто там, за да ни научат как да се обичаме самите себе си, защото това ще бъде бронята и щита, от които се нуждаем срещу хората, които се опитват да ни принизят. Те ще ни спасят, когато хората се опитат да ни разклатят увереността или когато се опитат да ни накарат да се чувстваме нищожни.

Бавно научавам, че дори и да реагирам, нищо няма да се промени, няма внезапно да накара хората да ме обичат и уважават, няма магически да им промени мнението. Понякога е по-добре нещата да се оставят на произвола на съдбата, да пуснеш хората, да не се бориш в спор, да не искаш обяснения, да не преследваш отговори и да не очакваш хората да разберат защо мислиш по твоя начин. Бавно научавам, че животът е по-добре изживян, когато не го съсредоточаваш в това, което се случва около теб, а когато го съсредоточиш в това, което се случва в самия теб.

Работи върху себе си и вътрешния си мир и ще осъзнаеш, че нереагирането на всяко малко нещо, което те възмущава е първата съставка на щастливият, здравословен и пълноценен живот.

Pin It on Pinterest

Share This