На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“.

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от утре, започва Великият пост.

На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл.

Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.

Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам – намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.

Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

Прошката заема основно място в християнската етична система.

В Новия завет Иисус Христос, а след това и апостолите, нееднократно се спират върху нейното значение.

Самият акт на прошката е условие, вярващият да получи достъп до благодатните дарове: „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си“. (Мат. 5:23 – 24). Христос издига на най-висок пиедестал прошката: „Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?“ (Мат. 9:5, Лук. 5:23)

В рамките на християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения“ от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек, само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.

Важно е да се отбележи, че актът на опрощението не изисква непременно покаяние или осъзнаване от страна на този, спрямо когото е отнесен. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят“ (Лук. 23 – 34). Според християнската концепция опрощение можа да даде единствено Бог, но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко.

В църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна“ – последния ден преди началото на Великия пост.

Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.

Да прощаваш не означава…
да оправдаваш лошата постъпка. Всъщност Библията осъжда тези, които твърдят, че злите дела са безобидни или приемливи.

да се преструваш, че нищо не се е случило. Бог простил сериозните грехове на цар Давид, но не го предпазил от последствията. Той дори се погрижил греховете му да бъдат записани, за да се помнят и до днес.

да позволяваш на другите да се възползват от тебе. Представи си например, че даваш на някого пари назаем, но той ги похарчва и след това не може да ти ги върне, както е обещал. Той съжалява много и ти се извинява. Може да решиш да му простиш, като не таиш неприязън, не му натякваш постоянно за станалото и дори му опростиш дълга. Но може да решиш и повече да не му даваш пари назаем.

да извиняваш грешките на другите без основание. Бог не прощава на хора, които умишлено и безочливо вършат грях и отказват да признаят вината си, да се променят и да поискат прошка от онези, които са наранили. Такива неразкайващи се хора стават врагове на Бога и той не очаква от нас да прощаваме на онези, на които той не е простил.

Какво да правиш, ако някой се е отнесъл жестоко към тебе и отказва да ти се извини или дори да признае какво е направил? Библията ни съветва: „Отхвърли гнева и остави яростта.“ Въпреки че няма да оправдаеш постъпката на този човек, може да не позволяваш да те обземе гняв. Разчитай на Бога, че ще му потърси сметка. Може да те утеши също Божието обещание, че ще дойде време, когато няма да изпитваме силната болка, която ни измъчва днес.

да прощаваш предполагаеми обиди. Понякога вместо да мислим дали да простим, трябва да признаем, че не сме имали основателна причина да се обиждаме. В Библията се казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“

Как да прощаваш
Помни какво означава прошката. Тя не означава да оправдаваш погрешната постъпка или да се преструваш, че нищо не се е случило, а просто да я подминеш.

Помни каква е ползата от прошката. Като не се гневиш и не таиш неприязън, си по–спокоен, по–здрав и по–щастлив. А по–важното е, че като прощаваш на другите, Бог ще прощава на тебе.

Бъди състрадателен. Всички сме несъвършени. Както искаме другите да прощават на нас, така трябва и ние да им прощаваме.

Бъди разумен. Когато става въпрос за дребна обида, може да приложим следния библейски съвет: „Проявявайте търпимост един към друг.“

Действай бързо. Стреми се да простиш колкото можеш по–скоро, вместо да позволиш гневът ти да расте.

(още…)

20-neshta-koito-trqbva-da-osvobodim-za-da-stanem-svobodni-evolife.bg

1. Привързаности Съгласно будистката философия, привързаността е една от причините за страданията. Имаме навика да се привързваме към всичко съществуващо в живота ни, в това число и към задържащото ни на едно място: към ненужни неща, омръзнали места, безсмислени действия, несвойствени за хората. Задайте си въпроса: привързани ли сте към нещо такова и се освобождавайте! още…

prah-vuv-vqtyra

Интернет ни сближава, интернет ни дели… Това е светът който сме си създали, “фалшиви“ приятелства, “фалшиво общуване“, емоции чрез “емотикони“, забравени истински срещи и разговори очи в очи, а не “в чата“… Разминаваме се по улиците втренчени в телефоните като омагьосани, все по малко виждаме наистина света около себе си реално какъвто е, свикнали сме още…

za-ocharovanieto-na-detskite-spomeni-evolife.bg

Детството е чуден период. Одраскани колене, развинтено въображение  и живот преди истинския живот, за който мечтаем, а след това вече не искаме чак толкова. В самотните моменти често се сещаме точно за това време на най-искрена радост.  И тъй като понякога искаме да се тревожим точно за тези неща и нищо друго… и защото мъничко още…

kachestvoto-na-dishaneto-e-kachestvo-na-jivot-evolife.bg

Според будистката философия времето ни дадено за живот в човешко тяло е определено още при самото раждане. Казват, че не може да се удължи, но може да се съкрати. Отначало си мислех, че става въпрос за години, естествено нали така си измерваме времето – секунди, минути, часове, дни ….. години. И е предопределено до каква още…

vragove-na-komunikaciqta-v-semeistvoto-evolife.bg

Два коварни врагове на общуването в семейството: „четене на мисли“ и желание да бъдат разбрани без думи Два от тези явления са сиамски близнаци, различни проявления на същото – очаквания, че човек може да общува без думи, въз основа на чувство на любов и магическа психическа връзка. Тази идея има богата история. Много от творбите, посветени още…

evolife.bg-tainata-na-upeha-e-da-budem-sebe-si

Всички сме имали моменти, в които имаме чувството, че  плуваме срещу течението. Нещата просто не вървят добре (или не по начина, по който искаме) и ние трябва да спрем, за да преоценим ситуацията и да направим нужните промени, за да се върнем в правилния път. Има голяма вероятност тези ситуации всъщност да са резултат от още…

Pin It on Pinterest