chetirite-kategorii-evolife.bg

ЧЕТИРИТЕ КАТЕГОРИИ

Има няколко категории хора. Условно казвам че са четири, като знам, че всяка група може да се раздели на подгрупи според диапазона на своите излъчвания, според честотните характеристики на своите аури. Първите са изцяло отдадени на светските удоволствия и усещания. За тях реално е това, което може да се пипне, помирише. Това са души обитаващи само трета плътност, души които са още в корените на живота. За тях слънцето е още под хоризонта.

Съзнателно или не, те трупат кармични дългове, които ще отработват в бъдещите си прераждания, когато ще имат шанса да се повдигнат духовно, ако пожелаят това. Такива души има навсякъде около нас – на улицата, в работата, навсякъде. Да се убеждават такива хора да поемат пътя към Светлината е трудна задача. Можем да им помогнем единствено с личния си пример, като ги обичаме безусловно и им отдаваме нужната почит и уважаваме. Това са семенца, които след време ще поникнат и дадат плод в някой друг техен живот, защото всичко се записва на подсъзнателно ниво и някой ден се отключва от паметта и работи като божествен импулс. 
Втората категория са души, в които религиозното чувство е разцъфтяло и са започнали да се замислят върху истинските стойности на живота. Слънцето още не се вижда, но зората вече просветлява съзнанията им. Тези души са на различни астрални нива, в досег с четвърта плътност, което е една прелюдия към Истината. В своите търсения те преминават през различни религиозни общества и деноминации.

Някои остават в тях няколко прераждания, защото смятат че там са намерили истината. Тези от тях, които успяват да се вместят в ритъма на времето, в новите енергии на епохата продължават напред, а останалите остават да се въртят в кръг – не полагат усилия, страхуват че ще се отклонят от правата вяра, Съзнанието не е разкрепостено, духът е скован, мисълта – замразена. Импулсът на Аз-а е определящ. Много такива души членуват в различни организации, братства, характерни със своя затворен характер. Фанатизмът и догматиката са характерни черти на такива религиозни общности. Има наши, а останалите са чужди.

Учението на духовния водач е превърнато в канон и не подлежи на обсъждане. Подобно явление се наблюдава и в средите на Бялото Братство у нас. Четат се беседи, наизустяват се цели пасажи от тях, умовете се пълнят с цитати, което се смята за духовност. Ако направим обаче една аналогия с папагалите и могат да произнасят гръмки фрази.Компютрите също могат да запаметяват и възпроизвеждат информационни единици. Липсва творческият елемент, интерпретацията на Словото, тълкуването и прилагането му в съвременните условия на живота, излизането от рамките на буквата, усетът на Духа.

Не е достатъчно да си вегетарианец, да ходиш на Рилски лагери, да играеш паневритмия, да пееш песнички за Учителя.. Правилната външна обхода е важна, която е отражение на твоето вътрешно съдържание. Как се проявяваш на дело и какъв си в действителност. Имаш ли любов към душите, мъдър ли си в действията си1 съчувстваш ли на падналите, или си безразличен…
Има една трета категория души, които искат да развият своята духовност, но според тях им липсват нужните условия.

Тези, в които са поставени, им се струват неподходящи. Те мечтаят да отидат в Индия, Тибет, да намерят външен Учител, който да ги учи и въвежда в тайните на ученичеството, да живеят в ашрам, в една по-духовна атмосфера, да прилагат различни духовни практики. Някои наистина отиват на такива места, ако имат тази възможност. Но дали това е пътят към духовността? Дали чистата духовна атмосфера, обкръжението на ангели е най-доброто за душата поела по пътя към себе си? Ами тогава да бяха си стояли във висшия астрал. Или на някоя божествена планета. Какво правят тук в тези ограничени условия, затворени в тези форми. На всичкото отгоре се явиха и природни бедствия, кризи Е, стига вече. Та тука си е направо ад, да кажем ад с климатична инсталация. И на всичкото отгоре и не те разбират, не те обичат, напротив пречат ти да растеш духовно – в семейството, на работата, навсякъде.

Истината е, че всеки висш „Аз“ избира най-подходящите за себе си условия, за да събере необходимия опит и се издигне нагоре към висините на Абсолютната Мисъл. Но най-подходящите условия не винаги са най-добрите от гледна точка на рационалния човек. Именно там където си поставен е твоето място. Не на изток или на запад, в пещера или манастирска килия. Ако е трябвало, Вселенският Разум щеше да те излъчи на запад, на изток или другаде по света. Търпеливото понасяне на несгодите, трудностите, със смирение и благодарност възвисяват човека, а не духовните знания и присъствието на духовен учител.

Ако една душа не е кармично обременена и се дава избор къде да се роди и тя може да избира между няколко възможности. Така че на практика всеки от нас сам си е избрал народа, държавата. България е свещена зона. Това малко хора го разбират. Хората се отчайват когато се сблъскват с проблемите на ежедневието, с кризата, която ни атакува отвсякъде. А каква е истината малцина знаят. Затова ще я споделя тук. Много души от Индия, Тибет, извисени хималайски духове искат да се преродят в България. Защо, ще попитате вие, след като знаем че там живеят мъдреците, че в Хималаите и пустинята Гоби е свещената Шамбала – страната на махатмите, които са забулени в тайнственост. България е била и сега също е духовен център на планетата.

Тук се е зародила преди милиони години първата цивилизация, Шумерската, която в Библията е символизирана под името Адам – първият човешки род. А Ева е Земята, която го е приела в скута си. България е матерната люлка на всички посвещения и учения за Истината. Ние сме най-древният народ на света, създал духовни центрове на планетата – Шумерия, Атлантида с център градът на Слънцето, Индия, Египет, Израел, сега България. В бъдеще в Кавказ, – земята където аргонафтите начело с Орфей са търсили златното руно, което е символ на Божественото познание. Преди хилядолетия там са живяли тракийски племена. Перлата на запада – така наричат източните мъдреци страната ни. А ние какво, искаме да живеем другаде, където условията са по-добри. Не упреквам никого. Знам, че има хиляди българи по света, прокудени от кризата да търсят препитание по чуждите земи.

Някои от тях са се устроили добре от години, други работят и изпращат припечеленото на своите близки, за да свържат двата края, да покриват задълженията към банките и т.н. Тези които са българи по дух обаче рано или късно се завръщат в Родината, защото тук се чувстват най-добре, тук в Родината си, където Отецът е слязъл отново със своето ангелското войнство.
Има една четвърта група – тази на учениците, които са на различни степени – от 1-ва до 7-ма казано условно, защото няма рязка граница между отделните степени. Ученичеството – това е новото, което идва на света, казва Учителят. Тези от седма степен слизат и като духовни Учители.

Учениците са цветът на земното човечество, защото следват пътя на Духа. Тяхно отличително качество е смирението. Те нямат претенции за материални облаги, амбиции да блестят на публични изяви, да доминират над другите. Смиреният плеви своята си градинка търпеливо и постоянно прибавя нещо към любовта си ден след ден.. Понякога вижда в другите градинки, плевели и други неприятни неща, но ако не му искат помощта, не се намесва. Смиреният е истински силния и мъдър човек. Той не чака другите да го разбират и приемат, защото знае, че душите са на различни духовни нива.

Да искаш някой да те приеме, да те похвали – това е от егото. То иска да бъде зачетено, уважено. Който е предоставил изцяло тялото, душата и духа си на Бога, на Учителя, той е истински ученик.
Обикновени хора се раждат постоянно. Талантливи и надарени души – на 10-20 години. Гениите – на всеки 100 години, мирови Учители – на всеки 2000 години. Епохата на Водолея, която се разгръща със своята енергия, обаче наложи сега да слязат много светли души, които са били двигатели на духовния прогрес в минали епохи – учители, светии, мъдреци, апостоли, пророци, хора на изкуството..

Повечето от тях са претворени в България и в другите славянски страни. Те са представители на идещата шеста раса – расата на светящите. Сред тах е и Учителят в плът заедно със своя син Елиаз – Иисус, светата Майка Мария, дванадесетте Христови апостоли, седемдесетте адепти и 500-те техни ученици, които са част от ангелското войнство на брой 144 000, както е написано в Откровението на апостол Йоан.


Учителите са извън дадените по-горе категории. Те са необозрими, парадоксални, уникални в своите проявления. Те свалят новите ритми, полагат основите на нова култура, цивилизация. Завършили своята еволюция в изчезнали вече вселени в минали космични цикли, те идват на Земята като помагачи на потъналия в култа на сетивата човек. Учителят е един проявен Бог, пратеник и изразител на волята на Абсолютния Дух. Бедна е фантазията на мнозина за това какви пълномощия и способности има един велик Учител. Той направлява еволюцията на цели народи и ги води напред към Светлината на Разума. Има власт над природните стихии. Дори ако поиска може да спре и времето, защото е свързан с великата Потайна управа на света, Великия програмен център наСътворението, свързан е с висшия Отец – Абсолютът. Ако някой застане срещу Учителя, ще се опари при досега с неговата енергия. Може и да изгори, както стана с Ананий и Сапфира, които се опитаха да излъжат на времето Апостол Петър за цената на нивата, която са продали. Бог измамен, поругаем не бива. Историята е запаметила и други случаи, като тези от миналия живот на Учителя на Изгрева, когато горделиви души, дръзвали да поругаят светостта на Учителя са били застигани от бумеранта на съдбата. Всеки който по един или друг начин саботира Делото на Учителя е получавал справедливо възмездие от Небето. Това е валидно и за сегашната епоха, когато Учителят залага една нова парадигма на Богопознанието, която слиза чрез холизаторите на Учителя, на Абсолюта в нашата малка България, която след време ще стане място за всемирно поклонение на народите. Главният канал за прием на Божествено Слово е в България. След заминаването на Учителя през 1944 г. страната ни беше повече от 40 години в духовно затъмнение. През 1984 г. Григорий Кьосев, благословен от Учителя още като бил дете, започва да приема Словото на Христовия Дух – Елма. От 1991 до 2006 г. каналът за холизации минаваше през Вера Евтимова, която Учителят определи като пророкът на 20-ти век. През 2006 г. и Таня Димитрова от гр.Ст.Загора е включена в канала за холизации и започна да приема слово от Учителите Джуал Кхул, Арирах, Санат Кумара, познат още като Азомак, Антарио, с Бог Отец – Абсолютът, а също и с някои сътрудници на Разума позиционирани на космически кораби, които са в близост до нашата слънчева система – Анипол, Анастонис, Менелай Содоам, ангелът Мендиел и др. След години когато Божието семейство напусне Земята, а даже и още преди това, каналът за излаз на Божие Слово ще се поеме от един човек, живеещ в града на царете, който някога написа финалния акорд на Библията – най-почитаната и най.четена книга в света. Старозаветният пророк Данаил слезе преди 2000 години като Йоан Зеведеев, авторът на Откровението. Аз вярвам, че Даниел от Велики Търнов, ще успее да преодолее съмненията които има към новите будители на епохата и след време ще поеме товара на своята отговорна мисия – да бъде пророкът на XXI-ви век.
Велико нещо е човешката душа, приятели. Нейното жизнено начало се губи в отблясъците на Божието съзнание, а краят и – той е пак там, във вечния Огън на Праначалото, откъдето някога е излъчена като малка искрица в спираловидния вихър на енергията. Вечната Психея, както я наричат великите посветени е божествена единица, раждаща световете със силата на своя вътрешен заряд, съхранила свежестта на една неувяхваща пролет. И наистина какво би бил животът без душата. Тя е златната съкровищница на Духа, чрез която се проявява Онзи Незнаен Един, който никога не си е позволявал да разкрие своето тайнствено присъствие. Неговата дъщеря, Психея, слиза по стъблицата на Битието, за да пусне корени в най-гъстата материя, откъдето се издига отново със собствена мощ нагоре към Слънцето, което я привлича с мощната си гравитация. Слънчевият разум е матерната люлка, където тя се залюляла, преди да се появи на света. Изгражда стеблото на своя жизнен статус като най-прелестното цвете, с което Бог е дарил Земята, пуска листенца и пъпчици и в един прекрасен ден разцъфтява като царица на цветята – розата, която разнася надалече своето невероятно ухание. Тя е плодното дърво в райската градина, което ражда дванадесет пъти в годината сочни и дъхави плодове. И който вкуси ароматния плод освежава душата си завинаги.
Любовта е това незримо сияние, това неописуемо ухание даващо живот на всичко наоколо, както плодовете – живите акумулатори на прана, дават сили на физическите ни форми. Раждат се нови светове, вселени, защото любовта е велик творчески акт на душите, моделиращи световете чрез творческия огън на Абсолютната мисъл. А тя е тази чудодейна сила, обединяваща импулсите на творците – един жив колективитет от светли духове, сътворяващи своята мисъл-мечта в илюзията на своя сън. Великите Учители на Небесната Шамбала са винаги близо до нас и който вярва в тях и ги призове, може да бъде сигурен, че те ще му помогнат.
След това поетично отклонение се оглеждам наоколо, където безброй души още търсят себе си в безбрежния океан на илюзията. Души недокоснати от жизнения полъх на любовта, души заровени в илюзията на съня си. Някои са като зелени плодове. Още не са узрели. Не бива да ги пипаме. Ще им дойде времето. Грях е да будим някого, преди да му е дошло времето. Ще си навлечем само неприятности. 
В заключение ще кажа следното. Когато човек работи за Цялото, бързо ликвидира кармичния си дълг. „Ще го приема като Мой Син, /Дъщеря/ и греховете му /и/ няма да помня вече“, казва небесният Отец.

Вижте още: Четирите закона на духовността

  • christian

    Privet (na latinica, za da ne prechi kirilizaciata), spolai ti za okriliashtite razmisli, tova sa istini, koito ostanaha zapechatani v suznanieto mi oshte ot purvia prochit na materiala, BLAGODARIA!
    Ot okolo godina imam minavam prez opitnost, za koiato ne sum podoziral – sunovidenia, a I v budno sustoianie na razlichni aspekti na Svetlinata, izvednuz se vurna I ogromnoto liubopitstvo ot gimnazialnite godini, no veche kato osuznat interes, kum ezoterika (hristianska takava), viarvam, che popadnah na spodelenoto ot teb v tochnoto vreme I miasto (tozi uikend). Shte buda blagodaren ako pone nakratko avtorut/avtorkata na materiala spodeli neshto za sebe si, ne bih dosazdal po nikakuv nachin s tursene na tekusht kontakt, a I nikoga dosega ne sum se zapoznaval sus sumishlenici po podoben nachin, prosto shte se radvam da znam, che realen chovek, veroiatno vrustnik, stoi zad tezi svetli I podrezdashti haosa razmisli. Mersi I kusmet vuv vsichko! S pozdrav, Christian

    • Entity of Light

      Крис, защо не на кирелица за да не пречи латиницата 😉
      Силно ти препоръчвам да започнеш да се опитваш. Аз съм с немска клавиатура и също имам трудности. Но разликата огромна. Особено ако пишеш повече от 1 ред текст.
      Просто не се чете, наистина е трудно. А защо да си правя труда да чета, след като ти не си правиш труда да пишеш като хората. Като ми плащат колко да не умрем, ще работим колко да не заспим. Така мислят много хора. Същото важи и за взимането и даването, на внимание, усърдие и усилие 🙂
      Пиши ако искаш да початим някоѝ път. Аз не съм толкова към христянството ориентиран, но като изклучим това, звучиш като мен! 🙂

  • Entity of Light

    Отрастнал съм в България, но съм прекарал половината си живот в чужбина (15 години). Също се чувствам силно привлечен към България от както чувствам така нареченото пробуждане в себе си. За мен пробуждането се изразява в това, че чувствам силна жажда за знание, наѝ вече в посока природа и спиритуално, но не само.
    Чувствам се по чувствителен, по загрижен за цялото а не за себе си, по спокоен. Имам желание да давам и да обочавам, но се чувствам твърде зелен и неопитен и незнаешт все още.
    Виждам колко е безмислен „нормалният“ живот и че вишето което завърших е само заради родителите ми и обществото. За да спечеля време и да потърся коѝ съм и какво искам.
    И когато завърших като по часовник разбрах, че искам да си се върна. Да творя и споделям с други.
    Да вдъхноявам хората да мечтаят, децата да търсят себе си и да се дава алтернативна стоѝноста система.
    Щастието да е наѝ виша цел а не парите и богатството.
    По добре кратък, красив и щаслив живот от колкото дълъг мачителен и тежък живот.
    „Това е живота моето момче ми казваше баща ми.“ А аз винаги си отговарях на ум.
    „Това е което си го направиш.“
    Колко пъти сте чували с болка казано тази фраза „Ебати шибания живот“ или „Живота е труден“.
    Аз отрих за себе си, че не е така. Живота е забавен, интересен. Сякаш смислен.
    Просто когато забравим това… Тоѝ се превръща в нещо друго.
    Пишете ми, скоро си идвам в София и ще се радвам да се запозная с още хора като мен.
    Нямам много такива хора около себе си. Повечето от приятелите ми са от 1вата група. Светски хора. И аз бях така. Беше готино да се пътува и да се преживяват разни работи. Да бъдеш интересен човек.
    Вече виждам, че смисъла на пътя е друг. Пътя е училище. Което не те учи а ти припомня всичко което ти вече знаеш.
    Просто сякаш раздаето е това. Едно голямо забравяне. Влизаш в реалистичната игра наречена живот и тя е толкова впечатляваща, че те кара да забравиш коѝ си и какво намерение имаш.
    Някоѝ от нас сега опомнят сега. И тук започва интересната част на играта! 🙂

    interdimensionalsunshine@gmail.com

Pin It on Pinterest

Share This