– Това е за теб! – Каза Тя и хвърли хартийката на земята.

– Какво е това? … Хартиено сърце? – попита я Той, вдигайки смачканата от Нея рисунка.

– Не, това е моето сърце, което ти отдавна превърна в купчина пепел… – Отвърна с гръб към него Тя и с сълзи на очи пое по своя път без да се обръща… А сърцето и се сви от болка за пореден път… То бавно и мъчително умираше… Задавен плач, раздра гърлото и, но тя все така продължаваше да върви… “Така е трябвало да стане…“ – казала Съдбата, затворила стария лист и отворила нов от страницата на Живота… А какво пишеше на листчето? – Там пишеше с мастило от кръв тези редове:

“И какво са тук някакви си връзки…

Някакви си листчета,

С неизказано “Обичам те”…

И си мислиш че е свършило

И си мислиш че е Истина,

До последно да Отричаме…

Че обичаме в Лъжитe, със тебе да се Вричаме…“

Pin It on Pinterest

Share This