jevalaq-dostatychno-evolife.bg

Срещнах човек на малката гара,
изпращаше някъде свой’то дете,
прегърна го силно, сълзите го пареха…
Сетне прошепна и думички две.
– Там, накъдето си тръгнала, дъще,
ще бъдеш щастлива, аз зная,
помни, което научи във къщи,
върви… „Достатъчно ти желая…“


Обърна се той, избърса сълзата
и тихо тръгна назад,
не се стърпях и там до вратата,
спрях… човечеца благ…
– Простете нахалството, добри ми човеко,
но… много искам да зная,
какво значи туй, що казахте, гдето,
„… Достатъчно ти желая?!…“
– Във мойто семейство от много лета
се е казвало тъй… от любов,
това се предавало от бащи на деца,
като тих и щастлив благослов…
Туй е надеждата – мъничко зрънце,
да запази погледа светъл…


Желая й достатъчно, достатъчно слънце,
за да грее в очите… навеки…
Желая й достатъчно… дъжд,
слънцето да оцени.
И… щастие желая й веднъж,
със нея духът да върви…
Достатъчно болка й желая навреме,
малките радости под небето,
така ще изглеждат й… все по-големи,
да ги цени… след което…
Желая й достатъчно… за да може
да осъществи свой’те желания
и достатъчно, да се тревожи,
за да добие познания…
Желая й да загуби достатъчно,
за да оцени, каквото имала е,
да не обича в живота… остатъчно,
да даде, колкото взимала е…
Желая й достатъчно… приятели мили,
достатъчно „Здравей“, без завиждане,
за да получи повече сили,
за… последното си „Довиждане“!…
Някъде чу се как тръгна влакът,
душата в мене разтръгна,
човекът сякаш… безгласно заплака,
кимна за сбогом и… тръгна…

Pin It on Pinterest

Share This