kogato-ti-si-neshto-poveche-evolife.bg

„Или натрупваш любов, или натрупваш его; изборът е твой.“    Ошо

Много често се стига и до трупане на любов към егото. Или иначе казано: живот в заблуда. Когато ти си мислиш, че живееш, изпълнен с приемане и любов, но… само си го мислиш 😀. Колкото и невероятно да звучи, се случва. Между мислите ни и истината може да има огромна разлика, която е лесно да направим отстрани, но безкрайно трудно, когато заблудата временно обитава самите нас. Никой не е застрахован от преминаване през фазата на прекалена любов към егото си. Всъщност тя е почти неизбежна, предвид колко много информация натрупваме в началото на духовния си път. Информация, която води до някакво осъзнаване, което от своя страна до нов вид самочувствие. И в това няма нищо лошо, все пак животът е едно безкрайно пътуване. Тази статия е шеговит опит да предам състояние, което вярвам, че вече съм преминала, но кой знае дали няма да срещна отново. И се надявам, изброявайки някои от признаците на прекалена любов към егото, да съм полезна не само на себе си. А и на всички, които бързат да се измъкнат от капана на духовното его:

1. ТИ знаеш всичко

Винаги. По всяка тема. Във всеки момент. Независимо от ситуацията, ти просто знаеш всичко. Няма нужда да изслушваш другия до край. Защо?! Ти вече знаеш какво ще ти каже и още по – важното, подготвил си отговор. Какъв е смисъла да изслушаш и допуснеш възможността да научиш нещо ново… та ти си знаеш всичко и си го повтаряш отново и отново, докато и останалите добре не запомнят колко подготвен си по всеки въпрос.

2. ТИ си повече от всички

Как така те до сега не са го забелязали? Как така се налага да ходиш да им го обясняваш отново и отново? Имат ли представа колко енергия влагаш да разясняваш очевидното си величие на всеки по отделно? В каква абсурдна Вселена се намираме само! Какво си е мислел Далай Лама, като е казал: „Когато говориш, само повтаряш това, което вече знаеш. Но когато слушаш, научаваш нещо ново.“ Ако ти не говориш, всички останали са обречени. Напомняме точка 1, все пак знаеш всичко.

3. ТИ си най – позитивният в стаята.

Ти си Слънцето на нашата Слънчева система. Но ако по някаква случайност, до теб застане звезда, която свети също толкова ярко, колкото теб, че дори и повече, ти веднага изпадаш в паника и търсиш начин да я засенчиш. Или просто да я бутнеш от небосклона. Да не забравяме – падащите звезди са на късмет, така че ти пак правиш добро. Ето, колкото и да се опитваш, единственото, което знаеш, е как да светиш… при теб сянка няма.

4. ТИ оставаш позитивен докрай

Дори самият дявол да забие тризъбец в задника ти, на теб не ти пука. Колкото по – дълбоко забучен, толкова по – широка усмивка на лицето ти. 😀 Какво е това „болка“? За какво изобщо ти говорят, при положение, че ти си толкова позитивен и мъдър, толкова възвишен и изпълнен с добродетели… особено когато другите около теб очевидно страдат. В този момент да покажеш най – широката си усмивка за теб е безценно. Няма с какво да се сравни, че те най – накрая ще осъзнаят колко ги превъзхождаш, ти, Слънцето на Галактиката, което никога и при никакви обстоятелства не губи контрол над усмивката си.

5. ТИ контролираш всичко

Всичко се случва заради теб. Времето спира за теб. Ти си владетелят на стихиите, на хорските мисли, на нуждите им. Когато си жаден, завалява дъжд. Когато си мокър, грейва слънце. Ако ти е тъмно, светкавица разцепва нощния мрак. Защото ти си Владетелят на пространството и на всичко, което се намира между него. Ти си Атлас, който носи света на раменете си и след тази статия единственото, което се питаш е „КАК“. Как обикновените хора не го разбраха до този момент???
Добре, че си супер позитивен и няма да пуснеш Земята отгоре им, въпреки че са го заслужили изцяло… защото днес са ти благодарили само за закуска, обяд и вечеря. За толкова време никой ли не разбра, че има и следобедна закуска?!

Ще приключа до тук. Време е да тръгваш… не мога да отнемам повече от ценното ти време. Все пак Галактиката няма да се освети от само себе си.

Александра Лободова

Pin It on Pinterest

Share This