kolednata-prikazka-moje-da-ni-izlekuva-evolife-bg

Приказкотерапията е един от най-древните психологически и педагогически методи. В продължение на векове знанията за света са се предавали от уста на уста или са били записвани. В приказките са закодирани всички решения на проблемите ни от действителността и затова е много важно как четем приказките и как да разкодираме тези послания.

Навярно няма човек, който да не обича приказките.

За хората е типично да обменят истории още от древни времена, но приказкотерапията като отделно направление се е появила сравнително скоро – в края на миналия век. Обмяната на истории, както и обмяната на жизнен опит, са естествена форма на взаимодействие между хората. Затова се смята, че приказкотерапията е естествена форма за възпитание и на новото поколение.

Основата на терапията с вълшебни истории е образуване на връзка между приказните събития и процесите в реалния живот. Тя може да бъде полезен и приятен терапевтичен метод както при работата с малки деца от родители, преподаватели, възпитатели, така и с пораснали деца.

Да вярваме ли в Дядо Коледа, какво ни дава този мит и има ли лечебна сила историята за добрия старец? Каква е поуката от Коледната вълшебна приказка за 2016 година? Отговорът на тези и други въпроси може да прочетете тук:

„Коледа е! Разказват, че всяка снежинка е различна. В момента в селото, от което идва рода ни къщите са пълни, пълни с добродетелни хора, които нямат черква, затова вътре в себе си превръщат в такава.

Отиде си и тази година… – казах си аз, изплъзна се и повече няма да се върне…

Сега има само настояще и нищо не може да върнеш…

Пред черквата на плочките с червен тебешир момиченце е нарисувало игра на морски шах. – Играеш – печелиш, играеш – губиш, играеш играта – на нея никой не може да устои. Хвърляш заровете година след година, играеш си с нещата, които обичаш и по това какво рискуваш се вижда какво цениш!

Клекнах и аз и нарисувах на леда сърдити кръстчета. Може би Дявола ще проиграе с мен или Бог – Ако губиш има ли значение срещу кого?

Откъм черквата гръмна финалния химн, не като онези великите и мощните в неделите, когато повечето се излежаваме в креватите. Не и като вял зов към взискателен Бог, а като химн от Любов и Вяра. Такава, която опорства в душите и разтваря черковните сили, която опорства в студа и кара и камъка да заплаче.

Откъде сили за такава радост? Кой караше тези измръзнали хора да вярват, че идващата година ще бъде по-добра? Кой ли? Какво ли значение има като гледам, че е така.

Ето ги излизат с Бог пришит към сърцата им за още една година.. Едни под ръка, сгушени един в друг, други подтичват, други крачат важно като на сватбен процес. Влизам и аз в черквата строена с души и сърца, сърца така пълни с копнеж и тези стари камъни още трещят в техния екстаз. Всички знаем, че нашите черкви са топли. Заслушах се в литургията, свято дете се роди, ангелите пеят в черковния хор, а Бог е седнал върху покрива на всяка черква и пръска благодат на простосмъртните долу. В черквата е лесно да се сгрееш, взимаш утехата и радостта и пренебрегваш останалото.

Отново се питаш – Кога мина една година? Какво постигна този път и до къде стигна ти? Сбъдна ли мечтите си? Проведе ли онези разговори от които толкова те беше страх? Опозна ли себе си? Загубили някого, когото обичаш? Намери ли си някого, който да те обича с всичките ти недостатъци? Направи ли онова пътуване, за което постоянно говореше? Прости ли първо на себе си? Успя ли да дадеш всичко от себе си поне един път? Направи ли нещо, от което те е страх? Намери ли ръка, която да стискаш силно всеки път щом те заболи? Намери ли си рамо, на което да плачеш? А очи, които да търсят само теб? Намери ли сърце, което да бие само за теб? СБЪДНА ЛИ МЕЧТИТЕ СИ?

В края на краищата няма значение дали кръстчетата или нулите са повече, важно е да има за кого да опаковаш подарък за Коледа, а всичко друго е Един. Защото Един ден по същото време на същото място, ако мен ме няма ще стои някой друг. Приятно е да знам, че животът ще ме надживее!“

Pin It on Pinterest

Share This