мисловният-фактор-в-постиженията-evolife.bg

Всичко, което човек постига, и всичко, което не успява да постигне, е пряк резултат от неговите собствени мисли. В една справедливо подредена вселена, където загубата на равновесие може да означава цялостно унищожение, отговорността на индивида трябва да бъде абсолютна. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на човека са си лично негови, не на някой друг човек. Те са предизвикани от него, а не от някой друг; и единствено от него те могат да бъдат променени, никога от някой друг. Неговото състояние е също лично негово, не на друг човек. Неговото страдание и неговото щастие извират от самия него. Както човек мисли, такъв е. Както човек продължава да мисли, такъв и остава.

 

Силен човек не може да помогне на по-слаб, освен ако последният не поиска да му бъде помогнато, и дори тогава слабият сам трябва да стане силен. Той трябва, чрез собствени усилия, да развие силата, която го възхищава в другия. Само той единствен може да промени своето състояние.

Обичайно е за хората да мислят и да казват: „Много хора са роби, защото някой е потисник; нека мразим потисника!“. В днешно време, все пак, има една тенденция да се обърне това осъждане, и да се казва: „Един човек е потисник, защото много са роби; нека да презираме робите!“. Истината е, че и потисникът, и робът са съдружници в невежеството, и, независимо че изглежда, че те се измъчват един друг, реално те мъчат самите себе си. Съвършеното Познание долавя действието на закона в слабостта на потиснатите и в грешно насочената сила на потисника. Съвършената Любов, виждайки страданието, на което са подложени и двете страни, не обвинява нито една от двете. Съвършеното Съчувствие прегръща и потиснатия, и потисника.

 

Този, който е победил слабостта, и който е премахнал всичките егоистични мисли,  непринадлежи нито към потисниците, нито към потиснатите. Той е свободен.

Човек може да израства, да побеждава, и да постига, само чрез въздигане на мисленето си. Той може и да остане слаб и отхвърлен, и нещастен – единствено като откаже да въздигне мислите си.

Преди човек да постигне каквото и да било, дори и най-простото нещо, той трябва да въздигне мислите си над робското скотско задоволяване. Той може и да не съумее да се отърве от цялата си скотщина и себичност, но поне част от тях трябва да бъде пожертвана – за да успее. Човек, чиято първа мисъл е животинското задоволяване, не е способен нито да мисли ясно, нито да планира методично. Той не може да намери и развие своите скрити ресурси, и ще се провали във всяко предприятие.Без да е започнал по човешки да контролира своите мисли, той няма да е в позицията да контролира делата си и да поема сериозни отговорности. Той няма да е в състояние да действа независимо и да се справя сам; но реално човек е ограничен само от своите мисли, които той сам избира.

Без жертва не може да има напредък, нито някакво постижение. Успехът на човек зависи от размера на пожертваните объркани животински мисли и от фиксирането на ума му върху развитието на неговите планове, както и от засилването на неговата решителност и самостоятелност. И колкото по-високо въздига човек мислите си, толкова по-човечен, по-смел и по-праведен става, и успехът му ще е по-велик, и по-благословени и трайни ще са постиженията му.

Вселената не търпи алчния, нечестния, порочния, макар че понякога изглежда, че прави точно това; вселената помага на честния, на великодушния, на добродетелния. Всички велики Учители, от всички времена и от дълбока древност са твърдели това под различни форми, и за да го докаже и за го разбере за самия себе си, човек трябва просто да упорства, правейки себе си все по-добродетелен, посредством въздигане на мисленето си.

Интелектуалните постижения са резултат от мислене, посветено на търсенето на знание, или на красота, или на истина в живота и в природата. Тези постижения могат понякога да бъдат свързани с суета и амбиция, но те не са резултат от тези характеристики. Те са естествените последици на продължителни и пламенни усилия, и на чисти и несебични мисли.

Духовните постижения са осъществени свещени стремежи. Този, който живее постоянно в благородни и възвишени мисли, който непрекъснато занимава ума си с чисти и алтруистични мисли, ще стане мъдър и благороден по характер – това е така сигурно, както е сигурно, че слънцето ще стигне зенита си или че луната ще се изпълни; и такъв човек непременно ще се въздигне до позиция на влияние и благослов.

Постижението, от какъвто и да е вид, е короната на усилието, диадемата на мисленето. С помощта на самоконтрола, на решителността, на чистотата, на праведността и с добре насочена мисъл, човек се въздига. С помощта на животинското, на леността, на нечистотата, на покварата и на объркването на мислите, човек пропада.

Човек може да е постигнал огромен успех в светските дела, може да се е издигнал до най-висшите сфери в духовната област – и въпреки това отново да пропадне в слабост и нещастие, ако позволи на арогантни, себични и покварени мисли да го завладеят и да ввземат превес в ума му.

Победите, постигнати чрез правилно мислене, могат да бъдат задържани, единствено чрез поддържане на бдителност. Мнозина се отпускат след сигурния си успех, и бързо падат обратно на дъното.

Всички постижения, били те в бизнеса, или интелектуални, или в духовния свят, са резултат от прецизно насочване на мислите, и са управлявани от един и същ закон, и се дължат на една и съща методика на действие; единствената разлика между тях е в обекта на постигане.

Който би искал да постигне малко, трябва да жертва малко. Който иска да постигне много, трябва да жертва много. Който иска да постигне нещо велико, трябва да направи велика жертва.

Вижте още: Силата на мисълта

Pin It on Pinterest

Share This