ne-priemai-nishto-lichno-evolife.bg

Не приемай нищо лично! А правим точно обратното!

Някой нещо каже и ние мислим, че за нас! Деня е крив на друг, изкара си го на нас и после ние се обвиняваме, че сме лоши и затова ни се карат! А истината е друга. Хората имат поведение съответстващо на техните мисли и чувства, което изобщо няма нищо общо с нас самите!

Приеми лично твоето поведение!

Приеми лично как ще реагираш на отношението на другия! Това е важното! Защото ти не можеш да промениш човека срещу себе си, но можеш да променяш себе си винаги, когато решиш!

Всички сме чували посланието:
„Не приемай нищо лично“. Знаем и че ако успеем да не приемаме нещата лично, няма да страдаме, ще се почувстваме свободни и неуязвими…

Защо обаче ни е толкова трудно да го приложим на практика?

– някой не ни е харесал или не иска да бъде с нас, и се чувстваме отхвърлени и недостатъчно добри;

– децата ни (или клиентите ни, партньорите ни) не са изразили признателност и благодарност, каквито сме очаквали и ние се чувстваме предадени, гневни и неудовлетворени;

– колегата ни е казал, че сме глупави и ние сериозно се засягаме и ядосваме;

– приятелят ни е забравил за рождения ни ден и ние се чувстваме дълбоко обидени и пренебрегнати.

В такива моменти сме толкова завладени от обидата и разочарованието, че изобщо не си и помисляме, че може да приемем отношението и поведението на хората по друг начин…И ако в подобна ситуация някой ни каже: „по-спокойно, не го приемай лично“, ние избухваме: „но как да не е лично, та това е МОЯТ рожден ден…“ или „аз давам толкова много за другите, а сега не получавам благодарност и признание, как може да НЕ МЕ ЦЕНЯТ…“.

Макар да изглежда лично обаче, хората действат и реагират според собствената си реалност, съобразно своите виждания, представи, страхове, комплекси, разбирания. И това няма общо с нас.

Колегата ви може да ви е обидил, защото самият той има някакви комплекси или не знае как да се справи със собственото си безсилие; приятелят ви може да е забравил за рождения ви ден, не защото не ви цени, а защото просто не помни дати или не е знаел, че това е толкова важно за вас. Има хиляди причини, заради които хората реагират по определен начин и то не е свързано с вас.

Както казва Мигел Руис в „Четирите споразумения“ – това, което правят или говорят хората е проекция на собствената им реалност. Хората не правят нищо заради нас. Правят го заради себе си. Всеки живее в собствения си сън, в собствения си ум; неговият свят е съвсем различен от онзи, в който живеем ние.

Освен това, не думите и поведението на хората ни нараняват, те просто изваждат от нас ВЕЧЕ съществуваща болка, страх, нужда или убеждение.

Ние се чувстваме наранени, обидени, предадени, защото:

– дълбоко в себе си вярваме, че това, което са ни казали, е вярно. Например ако аз не харесвам себе си и тялото си, и някой ми каже, че съм грозна и дебела…това веднага би ме засегнало…защото думите ще са уцелили моето болно място. Но ако харесвам себе си и знам, че изглеждам добре, една такава реплика изобщо няма да повлияе на настроението ми. Просто ще се засмея и ще отмина, думите няма как да ме докоснат…

– ако приемаме мнението на другите за определящо – в такива случаи ние отдаваме силата си на околните, оставяме ги те да определят кои сме, колко „струваме“ и дали сме стойностни. Ако ние сме уверени в себе си и се ценим, мнението на другите не би ни наранило.

– когато усещаме празнота и силна нужда – например когато се съмняваме в своята стойност, имаме силна нужда от одобрение и признателност, за да се почувстваме значими. Тогава винаги ще искаме да ни показват благодарността и одобрението си и ще се засягаме ако не чуем това, което очакваме.

– когато не сме освободили болката от миналото – ако някога са ни изоставили и все още пазим негативните чувства от спомена, съвсем безобидни реплики на наш приятел като: „хайде, аз ще те оставям, че имам работа“ могат да ни накарат да се почувстваме пренебрегнати, изоставени или незначителни.

Както виждате:

  • Първо – хората са различни, действат и реагират според своето съзнание – въз основа на своите виждания, разбирания, според вътрешни си страхове, слабости и ниво на развитие.

Но каквото и да казват или правят другите, то не може да ни засегне, ако ние не позволим това.

  • Второ ние се обиждаме и гневим, защото думите или поведението на хората изваждат някаква болка, страх, съмнение или нужда в нас.

Каквото и да казват или правят другите, то не може да ни нарани, ако в нас вече няма болка. Тоест поведението на хората ни наранява, когато уцелва „болно място“.

Как да се научим да не приемаме нещата лично?

За да се научим да не приемаме нещата лично, начинът не е да си казваме „не ми пука“, а отвътре да се разкъсваме…Няма как да залъжем себе си.

Това, което можете да направите, е:

1. Когато се почувствате обидени, наранени и усетите болка…се опитайте да разграничите чувствата си от ситуацията. Помнете, че не ситуацията или думите на другите ни наранява, а ние усещаме болка, защото те попадат на вътрешна „рана“.

Запитайте се: „Защо се чувствам наранен от думите или поведението на този човек?

Вярвам ли в думите му, наистина ли подсъзнателно допускам, че съм такъв, какъвто ме нарича?

Каква моя нужда ме кара да очаквам винаги признателност и благодарност и да усещам неудовлетворение ако не ги получа? Самият аз одобрявам ли себе си?

Какви негативни чувства от миналото задържам в себе си?

2. След това благодарете мислено на човека, на когото сте обидени за това, че несъзнателно ви е помогнал да осъзнаете нещо за вас, върху което е нужно да работите. Отбележете си това, което сте открили в себе си – неувереност, неприемане на себе си, страх, зависимост от чуждо мнение…И потърсете начини и методи да се справите с тях.

3. Поемете отговорност за своите чувства, за своите реакции. Знайте, че вие управлявате емоциите си, а не те вас! Вместо с гняв, можете просто да реагирате с усмивка. Усмихнете се и продължете, не допускайте отровата да завладее тялото и ума ви.

4. Напишете на картон с големи букви: „Не приемам нищо лично!“ и го закачете някъде, където ще го виждате често и ще си го напомняте.

5. И нещо много важно:

Правете горните три стъпки винаги, когато се почувствате обидени, пренебрегнати, предадени. За да се научите да не приемате нещата лично, е нужна тренировка!

В началото ще ви изглежда много трудно, защото по навик ще реагирате първосигнално и няма да ви се иска точно в този момент да се питате каквото и да било. Възможно е да усетите, че толкова сте свикнали с гнева и страданието, че не искате да ги „пуснете“.

Но пътят към свободата минава през това – да сте решени да се справите с навика и ограничеността да его-ума, да сте готови да се разделите с ролята на обидената жертва (макар че понякога е по-лесна) и да действате стъпка по стъпка, за да се освободите от собствения си капан.

А когато го направите, вие наистина ще бъдете застраховани срещу ненужно страдание. Никой и нищо няма да може да ви нарани ако вие не му позволите.

Готови ли сте да направите първата крачка и да се научите да не приемате нещата лично?

Готови ли сте да заживеете свободно, с радост и удовлетворение и да бъдете неуязвими за външни влияния?

Вижте още: Как да израстваме като личност (независимо от това, което става)

Pin It on Pinterest

Share This