ot-dulbinite-kum-povurhnostta-evolife.bg

Едва ли са случайни сходните характеристики между човешкото тяло и планетата, която обитаваме. Ще отбележа само някои от тях – процентното съдържание на вода например, както и химичните елементи.

Още от древността хората са започнали да изследват  не само повърхността на земята, но и нейните недра. В процеса на еволюция, човекът -най – интелигентния биологичен вид  е постигнал изключителен прогрес във всякакви области. Подобно на вселената, която непрестанно се разраства и човешкия гений не спира да обновява и разширява  знанията си. Почти няма сфера, която да не е задълбочено изследвана и частично овладяна. Понякога, като гледаме прогнозата за времето, големият ми син обича да казва, че ще дойде ден, в който и климатът ще бъде под контрола на човека.

В днешно време, това звучи граничещо с фантастиката,но аз съм убедена, че е прав. Ръководена от факта, че сме взаимно свързани не само  помежду си, но и с енергийните полета на живата и неодухотворената материя, посредством универсалното енергийно поле, което всъщност обединява енергийните полета на всичко съществуващо във вселената, се опитвам да асимилирам и да приема тази истина като правдоподобна. Всички ние сме свързани с невидими нишки и притежаваме неразвити и скрити от нас самите способности. Някои метафизици смятат, че хората се раждат с вградени в човешкия ум импланти, служещи да  ограничават човешките същества.

В книгите на Крион е отделено особено внимание на въпросните импланти. Според основната концепция, тези духовни импланти, ограничават пълното осъзнаване на душата, както и разбирането ни за това, как духовното се уравновесява с физическото,за да се създаде цяла нова наука, разкриваща тайните, мистериозно спотаени  в недрата на човешката душа.

Това са метафизични теории, позволяващи на човешкото въображение да се разгърне и да навлезе в основната философска наука, включваща всички философски дисциплини.

Това са теории, имащи за цел да изследват всичко съществуващо във вселената, разкривайки големи области и закономерности, както и взаимовръзките в променливостта на явленията и проявите. Най –често задаваният въпрос сред децата е „защо“. Всички ние се раждаме изследователи. Но колко от нас решават  да  посветят една съществена част от живота си  и да навлязат в дълбините на своята човешка природа. “Защо ми се случва това ?“ – е въпрос, който порасналите вече хора доста често задават сами на себе си. Естеството на въпроса навежда на мисълта, колко сме ограничени от към информация и   знания, отнасящи се до това ,кои сме ,какви сме, защо сме точно такива.

Понякога ни е трудно да охарактеризираме  дори това, което е на повърхността. Чувала съм доста хора да казват сами за себе си „Аз съм лош човек!“ или пък “Аз съм добър човек“- Истината е, че никой не е изтъкан само от добро или от зло. Всичко прелива като в черно бяла графика. Къде започва едното и къде свършва другото? Ние ли провокираме събитията или те нас?

Търсим ли отговори,винаги ги   откриваме.Независимо къде се намират,отговорите са в търпеливо очакване на това да стигнем до тях.

Когато сме ръководени от непреодолимо желание да се усъвършенстваме и да трупаме знания, придобиваме опитност, а тази опитност е ключът към това да сведем усилията до минимум.

Когато човек се отдаде със страст и любов на някоя дейност, от каквото и естество да е, тя автоматично се превръща в удоволствие.

На пръв поглед изглежда лесно да си  направим  самопреценка и да заявим, че познаваме себе си.

Но ако правим това съдейки единствено по признаците и белезите плуващи на повърхността не съм убедена, че тази самопреценка ще е достатъчно обективна. Растенията, като част от живата природа развиват коренова система под земята.

Те са уникален пример за това как си взаимодействат подземните части с които се крепят в почвата и онези израстващи над повърхността.

Ние познаваме себе си такива каквито сме на повърхността, познаваме навиците си, в повечето случаи сме предсказуеми, защото сме възприели определен модел на поведение. Знаем какво би ни зарадвало, както и какво би ни ядосало или разстроило,какво би ни развълнувало,разтревожило или смутило и т.н. Но къде са първопричините за всяка наша мисъл, чувство, емоция ,действие ? Най-ценните минерали, цветни метали, скъпоценни камъни, бисери и перли обикновено са скрити на трудно достъпни места.

Понякога е необходимо да сме добре екипирани и обучени, за да се гмурнем надълбоко и да извадим някой бисер, в други случаи се налага да копаем до изнемога, докато попаднем на някоя златна жила. Прилагам това сравнение като метафора, отнасяща се до всички добродетели, скрити в недрата на собствената ни природа и същност. Откривайки ги, ние се доближаваме до първообраза, от който сме сътворени.

Да обичаш ближния, така както себе си е движеща сила, непознаваща ограничения. Но колко са хората ,подчинили живота си на този вселенски принцип? Ако всеки постъпваше с другите, така както би искал те да постъпват с него, животът на Земята би се превърнал в същински Рай. Истината  винаги се крие в простите неща.

А простите неща, понякога се оказват най-сложните в живота ни.

Чувстваме ли се свободни ?

Колко често чуваме съвестта ни да говори?

Успяваме ли да запазим достойнството си и на каква цена?

Изпитваме ли желание и потребност да се грижим за другите ?

Способни ли сме да изразяваме уважение,преди всичко към себе си и останалите?

Развили ли сме достатъчно чувството си за справедливост?

Притежаваме ли таланта да сме истински приятел на някого?

Докъде бихме разпрострели понятието и усещането си за Любовта?

Тези въпроси и още десетки други биха ни помогнали да надникнем в себе си и да насочим лъч светлина там, където е мрачно и непрогледно. Нашите очи са ключа за навлизане в непознатото. Флуидите, които са основната материя ,изграждаща телата ни имат уникалната способност да ни пренасят духом където поискаме. Кръгозора ни се разширява и развиваме изкусното умение да фокусираме обекти от всякакво естество избистрено и кристално чисто. Придобиваме знания,които ни позволяват да дишаме под  повърхността с глава под водата. Все по-лесно се адаптираме към околната среда и с много по голяма лекота ни се удава да упражняваме контрол върху хора и ситуации. Ставаме все по-находчиви при изравняване на налягането посредством изричаните думи, все по-чувствителни и способни да развиваме вътрешния си слух, все по-сетивни при докосване и улавянето на аромати. В началото на един филм Някой беше казал, че най- лесния начин да намериш себе си е като се загубиш далече, далече в безкрайното море и само фара показва пътя.

Често рутината придобива форма на скални късове и отломки, затрупали това,което в действителност сме. Под тази камара, натежала отгоре ни,забравяме кои сме, какви сме и защо сме се родили изобщо. Тогава единственото, от което се нуждаем е да си напомним, че да обичаме означава да сме дръзки, водени от смелостта. Да продължим да вярваме, че сме свободни, и да не се страхуваме да вървим понякога и със затворени очи, без страх от това какво може да стане.

Отговорите на всички въпроси са скрити в сърцата ни,просто трябва да притворим очи и да слушаме, да преосмислим, че истинският смисъл е в това да предадем нататък, онова, което сме научили.

Превърнали се веднъж в изследователи, решили да навлязат надълбоко в собствената си природа, твърде е възможно да се натъкнем и на „вражески воини“ , а именно да открием свои слабости, несъвършенства, недостатъци и  пороци, които с времето са проникнали в дълбочината на мислите ни, в  тялото ни, във вътрешните органи, мускули и кости.

В тялото съществуват различни слоеве : кожа, съединителна тъкан, мастна прослойка и т .н. Повечето болестни симптоми проникват в организма от повърхността на тялото, като постепенно го поразяват все по силно и навлизат  все по-дълбоко във вътрешните му слоеве. Медицинските знания  на тайния даоски клан Шоу-Дао, чиито представители били наричани още „Спокойните“ или „Безсмъртните“ , били свързани и изцяло посветени на идеята да постигнат безсмъртие именно във физическото тяло. В резултат на техните търсения възникнал широк спектър от медицински знания насочени преди всичко към профилактиката на болестите, поддържането на високо ниво на жизнена активност,към възстановяването, укрепването и подмладяването  на организма.

В Шоу Дао има една мисъл,която гласи:

„Всеки ден чашата на живота се пълни с една капка.всеки ден смъртта изпива една глътка от нея .Ако капката е по-тежка от глътката,дали смъртта ще може да изпие чашата на живота?“

Медицинските знания на клана Шоу Дао са изключително дълбоки и разностранни. Те включват техники на масаж и на самомасаж, медитативни и дихателни упражнения, рефлексотерапия, система за правилно хранене, използване на лекарствени средства от растителен, минерален и животински произход, различни психо техники, методики за подмладяване и други методи на лечение и оздравяване. Когато говорят за тяло,поразено във всичките си слоеве, даоските лекари нямат предвид задължително органични промени на тъканите или на някакви функционални нарушения, а само енергийни нарушения, които, като начало може и да нямат външни симптоми. Аз няма да навлизам в подробни описания на различните видове негативни наклонности, залегнали в основата на отрицателните мисли. Индивидуалността на всеки от нас е определящия фактор, който отнася дадена мисъл в едната или в другата крайност. Най-същественото е скрито в това: – когато открием въпросния“вражески воин“, да се отнесем с уважение и внимание към него и да се опитаме да разберем, защо се е появил и на какво е решил да ни научи. Всяка неправилност, споходила храма на душата ни – нашето собствено тяло, никога не идва случайно. Дори и най-малката драскотина е повод да се съсредоточим и привлечем необходимата енергия към зоната, която е поразена. Когато привличането на тази енергия е генерирано с любов създаваме нов свят за самите себе си. В „Дългият път към свободата‚ Нелсън Мандела е написал:

“За да сключиш мир с врага, трябва да работиш с него и той да стане твой партньор“.

Всичките ни недостатъци, несъвършенства,пороци, недъзи и липси, които открием в дълбините са просто част от кореновата система, посредством, която се крепим в почвата и и израстваме на повърхността. Винаги сме свободни в правото си да вземем съзнателно решение и да изберем или пък не да отработваме и трансформираме вредните енергии в положителни и градивни. Винаги разполагаме с избора, да насочим силата, страстта, упоритостта, решимостта и готовността към това да обичаме Бога, като не спираме да се обичаме помежду си. Имаме избора да се фокусираме върху доброто в света а не върху безредията, хаоса и неразбориите. Всеки миг от живота ни е съпътстван от алтернативата да се гмурнем в дълбините, да открием безценните дарове, да неутрализираме неблагоприятните обстоятелства, отъждествявайки ги като част от учебния процес, посредством който идва момента на издигане над повърхността.

Автор: ЕМУЗАРА

Pin It on Pinterest

Share This