Здравей, мое бивше минало! Реших да ти напиша това писмо, но не го правя с някаква лоша цел, можеш да бъдеш спокоен. Нито пък с някакви лоши чувства, нито пък в някакъв опит за нещо. Преди време ти бях писала последното гневно писмо преди да ме изтриеш от живота си. Написах как се чувствам, но от тогава мина много време и вече всичко е различно. Аз съм различна. Това писмо е с цел да изясня нещата и заради себе си най-вече…

   Знам, че вероятно не ти пука. Все пак го написах, ако имаш интереса и любопитството поне да видиш една отсрещна гледна точка. Аз вече те преодолях. И това ме направи много по-силна. А може би трябва да ти благодаря, защото ми направи услуга, когато ме заряза. Направи това, което аз нямах смелостта и жестокостта в себе си за да ти го причиня, въпреки че се опитвах тогава да те убедя по взаимно съгласие да се разделим, защото нещата между нас ставаха непоносими. И може би защото имах по-добро сърце от твоето, за да не го направя…

   Честно казано много дълго време съм анализирала отношенията ни, грешките и всичко преживяно. Ти наистина дълбоко ме нарани и знаеш ли кое ме нарани повече? Бях наясно, че любовта и между двама ни очевидно е била изчерпана. Заради предателството ти ме заболя и това не можах да простя. Защото освен любовта между нас имаше и силно приятелство и за това време в което бяхме заедно, ти се превърна в най-близкия ми приятел и ти споделях всичко. Усетих, че бях изгубила най-добрия си приятел. Предадена от него. И това, че сметна че всеки друг заслужава приятелството ти, но не и аз…

   Не ти пиша и с цел съжаление, напротив! Нямам нужда от твоето съжаление. Аз съм достатъчно силна личност. Достатъчно над нещата съм. Това писмо е към човек от моето минало. Разбрах, че ти не си човекът, подходящ за мен и сега мога да кажа че аз съм много по-щастлива в живота си без теб. И макар и това да е страхотно за мен – това може да е катастрофа за теб! Защото човекът, който вече не е част от живота ти, е жив и здрав, но въпреки това вероятно повече няма да го видиш и това е, защото този човек просто не иска да вижда теб…

    Не, аз не искам да те връщам в живота си, не търся нищо и нищо не искам от теб. Не те искам никога повече да си част от живота ми. Ти направи своят избор и те оставям с отговорността за това да живееш с него – без мен в живота си. Аз се научих да обичам себе си и да не търся любовта извън мен самата. Научих се да обичам себе си повече. Да давам на себе си повече. Да се развивам и да давам воля на нещата, което харесвам и честно казано много се преоткрих. Преоткрих интереси в мен които не съм подозирала и потенциал, който не съм подозирала че притежавам. Ако бях останала с теб връзката ни щеше да ме подтиска и никога нямаше да израстна толкова, колкото сега, когато усетих свободата. Свободна съм да бъда себе си. И да ме обичат заради самата мен. Аз останах само победител от случилото се, не се чувствам като губещ…

   Разбрах какво е истинската любов, едва след като се разделих с теб. Ти не си бил моята истинска любов. Истинската любов не съдържа его. Разбрах, че моето сърце е съкровище, безценен дар, който може да се оцени само от човек, който също има сърце. И очи. За красивото в живота. За истински важното. За мен самата. Аз се преродих. Бях на дъното а после се преродих като феникс от пепелта и сега съм различна. По-истинска и себе си. Моята любов притежава огромна сила и може да направи много. Но само за този, който вижда силата й. Само за този, който иска да почувства силата й…

   Защото, колкото и силно да обичам, колкото и да съм търпелива, колкото и давам от себе си, не мога да насиля никого да гради връзка с мен. Докато бях с теб и обичах теб твърде много се отдалечих от себе си и не го осъзнавах. Време беше да се върна към себе си. Не можех да продължавам да чакам грешния човек да се осъзнае и да започне да се държи правилно с мен, както заслужавам, когато ти самият явно не си имал разсъдъка да го разбереш и осъзнаеш, очите да го видиш, разума да го проумееш…

   Не се страхувам. Няма да бъда сама и не съм сама. Не и по-сама, отколкото бях, докато бях със теб. Но съм вече по-истинска, По-свободна, По-себе си. Спрях да бъркам самозаблудата с търпение. Спрях да отлагам живота си и започнах да го обичам и живея. Започнах да следвам мечтите си и да се боря да ги превръщам в реалност стъпка по стъпка. Разбрах с какво точно искам да се занимавам и какво ме влече, разбрах какво е моето призвание и по кой път да вървя.

   Вече не се чувствам самотна, дори и понякога да оставам сама. Научих се да бъда щастлива в мига. Да се радвам и на малките неща. Да виждам света по друг начин… Влюбих се в живота. Исках да ти кажа – Сбогом. Дано и ти откриш своят път и дано някой ден спреш да ме мразиш и видиш, че не винаги нещата са такива, каквито изглеждат или в каквито те заблуждават, трябва да ги погледнеш и отстрани.

Това е от мен! – Писмо от твоето бивше минало до моето.

 

Pin It on Pinterest

Share This