poslanieto-ot-surceto-pritcha-za-dobroto-evolife-bg

Когато Бог създавал Вселената създал – Добро. Това било състояние на съзнанието, в което всички същества могли да творят, безусловни и добри дела били създавани постоянно навсякъде в сътворението.

Тогава Божиите деца правили добро едно на друго и не очаквали доброто да се връща обратно. Те знаели, че да твориш добри дела е Божествената воля и че никое добро не остава неотплатено, но също така знаели, че доброто винаги се връща под различна от очакваното форма. Всички същества сеели добро и после се окичвали с красивите му цветове.

По този начин Бог постоянно  разширявал своето творение. Всички работели така – в безусловна красота и любов, докато един ден, едно от Божиите деца, попитало Твореца: „Какво ще стане, ако започна да правя условно добро? Ако искам да получа нещо и давам на Вселената добрини, но подхождам с очакване Тя да ми отвърне с точно определено благо. Искам сам да решавам за себе си.

Тъй като Бог обичал всички свои деца безусловно и искал най- доброто за тях, се посветил на желанието на своето дете.  Така се зародила свободната воля, заради това любопитно дете, което искало да познае разнообразието на Божието Творение. Това бил моментът на раждането на свободната воля, момент, който променил всичко. Бог казал на своето дете, че е създал тази свободна воля специално, за да могат всичките му деца да изпитват каквото сами си изберат, но при едно условие.

Условието било, любопитното дете и всички останали, които искали да експерементират със Сътворението, да се отделят на самия край на Божественото царство. На самия ръб между светлината и мрака, до самата велика пустота. Бог им обяснил, че светлината Му е толкова силна, че те нямало начин да проявят условно добро в негово присъствие. Те били предупредени, че колкото повече се отделят от своя Отец, толкова повече ще забравят кои са и толкова по- трудно ще им бъде да проявят безусловно добро, но това бил единственият начин да проявят свободната си воля.

Да, дори великият Творец, трябвало да постави условие, защото това бил единственият начин да се изпълни желанието на детето си. Тази възможност се харесала и на други деца и те последвали своя лидер, детето заради което Бог създал свободната воля. Възможността да творят по начин, по който никой до този момент не бил творил, развълнувал много деца и всички заедно поели към края на сътворението, на границата между мрака и светлината, за да използват свободната си воля, но и да забравят своя Божествен произход.

Бог знаел, че те някой ден ще се завърнат, защото Той бил този който първи използвал свободната си воля, за да създаде такава за тях. Той много добре осъзнавал къде отиват и колко трудно ще им бъде, защото Той самият идвал от там. Но също така знаел, че това е едно ново начало не само за тях, но и за Него и всичко останало. Защото не само родителите предават своя опит и знания на децата, за да пораснат по – добри, а също и децата променят родителите си със своята нова и различна гледна точка за света.

Бог много добре осъзнавал всичко това, но все пак почувствал мъка, защото за първи път някои от децата му се отделяли от него. Така се родила тъгата. Той бил тъжен, но твърдо решен да не се намесва, защото обичал всички свои деца безусловно, както тези, които останали, така и тези които се отделили. Така небесният Отец продължил да посажда безусловно добро и да разширява своето творение, но част от него си останала тъжна заради раздялата. Въпреки че, както днес знаем, това е нормално състояние за всеки родител, едно от децата Му, не могло да го гледа как дълбоко в себе си се мъчи.

Детето му предложило да тръгне на дълго пътешествие до края на сътворението, за да види своите братя и сестри, и техните творения.  Това дете искало чрез своята свободна воля да помогне на обичаните да си спомнят за любовта на Отеца, и да им покаже колко е лесен пътят обратно. Така се родили съчувствието и състраданието. Бог предупредил детето, че ако ги последва на края на сътворението, то също ще забрави всичко под влиянието на мрака. Всички закони, които важат за другите деца, щяли да важат и за първото, приявило състрадание, това означавало, че детето щяло да забрави за каузата си.

Така се родила идеята да измисят метод за комуникация и да поставят антени в тялото му. Така той щял да има връзка с Бог, колкото и да се отделял. Тези антени, които днес наричаме чакри, му давали свободната воля да се спусне на края на сътворението, но и служели като вратички обратно към Божествения център.

Детето поело смело на пътешествие с Божествена мисия и вдъхновени от него, го последвали още 144000 Божествени деца. Те щяли да се наредят след него на различните нива на съзнание от центъра на сътворението до самия край и по този начин, чрез антените да поддържат вечна връзка един с друг и със своя Отец. Тази история продължава милиони години, та чак до днес.

В днешно време може навсякъде да видите проявата на свободната воля за създаване на условно добро. В политиката, бизнеса и дори в духовния живот. Навсякъде хората днес правят условно добро и ако не отговорите на тяхното очакване започват да изискват от вас да правите определени неща. Дори стигат до там да ви заплашват, че ще ви изключат от тяхното общество, ако не отговаряте на тяхното очакване. Те до такава степен са забравили защо са тук, разделили са условното добро на толкова много части, че е започнало да прилича на „лошо“. Това обяснява и тяхното държание спрямо вас. Само се опитайте да направите нещо, което не отговаря на техните очаквания и ще разберете.

Нещата обаче не са толкова зле колкото изглеждат, защото дойде времето да си спомним кои сме и от къде сме дошли. Да си спомним, че лошо всъщност не съществува, че има само безусловно добро и условно добро. Както казва великото Божие дете Айнщайн – мрак не съществува, съществува липса на светлина. Когато си спомним това ще си спомним и нашия път обратно към центъра на нашето съществуване. Ще последваме примера на великите учители Кришна, Буда, Исус и Мохамет, и ще се върнем за да се слеем в едно със Създателя!

Вижте още: Добротата е признак на сила! Предай доброто нататък

Pin It on Pinterest

Share This