pouchitelna-istoriq-vsichko-se-vrushta-vsichko-se-plashta-evolife.bg

Човекът повдигна бавно поглед. Тя приличаше на жена, която е много богата, с нови дрехи и без проблеми. Той си помисли, че иска да му се подиграва, както и всички други досега.

„Оставете ме на мира“ – промърмори той.

За негова изненада, жената продължи да стои. Тя се усмихна и го попита:

-„Гладен ли си?“

-„Не, не съм“, отговори той саркастично, току-що вечеряхме с президента, сега си отиде“. Но изведнъж той усети леко докосване по рамото си.

„Какво правиш жени?“ – отговори гневно. „Казах ти да си тръгнеш.“

Тогава се появи един полицай „Има ли някакъв проблем, госпожо?“ – Попита той.

Няма никакъв проблем, г-н полицай, само се опитвам да изправя човека на крака, ще ми помогнете ли?

Полицаят протегна ръка. Това е стария Джак, върти се тук няколко години, защо ви е?

Виждате ли ресторанта там? – Каза бездомникът. Но тогава усети, че някой го вдигна…

-остави ме Полицай, не съм направил нищо лошо.

Това е добра оферта Джак, не я изпускай.

Накрая, с тежки мъки отведоха Джак в ресторанта. Беше това време, когато закуската беше приключила, а обяда все още не беше започнал, клиентите бяха напуснали и нямаше много хора. Мениджърът дойде на тяхната маса.

„Какво се случва, г-н полицай? В беда ли е този човек?

„Тази жена доведе този човек тук, за да се нахрани“ – отговори полицаят.

„Не тук, извика мениджъра, ако има тук такъв човек е лошо за бизнеса“.

Стария Джак се усмихна без зъбите си, и каза: „Казах ти, жено, не ме искат изобщо тук.“

Жената се обърна към мениджъра на ресторанта и му каза: „Господине, дали знаете фирма „Еди и партньори“ по-надолу на улицата?

„Разбира се, те произвеждат седмичните си срещи в нашите зали.“

„И дали печелите достатъчно от храната, която се сервира на тези срещи?“

„Аз съм Анна Еди, президент на тази компания. Мисля, че това ще промени нещата.“

„Бихте ли ни придружили, г-н полицай?“

„Не, благодаря, госпожо, аз съм на работа.“ – Отговорил полицаят.

„Може ли един чай преди да отидете? – Може. Отговорил полицаят, гледайки как мениджъра напуска. „Наистина му показали, къде му е мястото.“

„Нямах такова намерение. Вярвате или не, аз си имам причина за това.“

Тя седна на масата и попита изумения гост. „Джак, познаваш ли ме?“

„Изглеждаш ми позната“ – отговори стария Джак.

„Може да сън по-възрастна, а може и с годините да съм се променила. Когато ти работеше тук, аз се появих на вратата, замръзнала и гладна.“

„Г-жо…?“ Не можеше да повярва, че тази красива дама някога е била гладна.

„Току що излязох от факултета, дойдох в този град да търся работа, но не можах да намеря нищо. Когато нямах пари ме изгониха от апартамента, вървях по улиците с дни, бе Февруари, беше ми студено и много гладувах. Видях това място и влязoх, мислейки, че имам възможност да хапна нещо.“

Джак се усмихна. „Сега си спомням.“ – Каза той. Аз бях зад тезгяха, ти се появи и ме попита дали може да направиш нещо, за да ядеш, а аз казах, че е против политиката на компанията.

„Знам, продължи жената. Тогава ти ми направи най-големият сандвич, който някога съм виждала, каза ми да седна на масата и знаех, че всичко ще бъде наред.“

„Е, ти започна ли собствен бизнес?“

„Намерих работа същия следобед. Но след това започнах собствен бизнес, който с Божията помощ стана успешен. Тя извади визитка и му каза да дойде при нея на работа, при заместник директора да му даде някаква работа във фирмата, може и авансово плащане, за да си купи дрехи и място за живеене и да си стъпи на краката.

„Ако някога ти потрябва нещо, вратата ми е винаги отворена за теб.“

Потекоха сълзи в очите на стария Джак, „Как някога да ти благодаря? Попита той.

„Не ми благодари на мен, а на Бога. Той ме доведе до теб. Благодаря ти, Господи.“

На излизане, тя се обърна към полицая „Благодаря за помощта, г-н полицай.“

„Напротив, госпожо Еди, аз ви благодаря, днес видях чудо, което никога няма да забравя и благодаря за чая.“

Вижте още:Уроци за живота към Новото поколение

Pin It on Pinterest

Share This