pritcha-za-choveshkoto-saznanie-evolife.bg

Някога, в най-големия и многолюден град на далечна източна страна, живеели двама неразделни приятели. Те се родили почти едновременно, на една и съща улица в най-богатия квартал на града. Къщите им били разположени една срещу друга и двете момчета станали приятели още от най-ранната си възраст.

Неразделни били не само в игрите, но и в училище винаги седели на един чин. Заедно изживели своето щастливо и безгрижно детство, но за жалост на единия от тях, когато пораснали и двамата се влюбили едновременно в една прекрасна девойка.

Младежите започнали упорито да я ухажват. Постоянно я обсипвали с безброй комплименти и станали съперници за спечелването на нейното сърце, а когато красавицата отвърнала на чувствата на единия от тях, приятелството им съвсем се изпарило и от най-добри приятели се превърнали в заклети врагове.

Тежък и непоносим станал животът за пренебрегнатия младеж. В този град, вече нямало за него никаква радост и не виждал нищо друго, освен влюбената и щастлива девойка в компанията на бившия му приятел. Мислите за това го преследвали денонощно и не му давали дори миг покой. Даже и в съня му го връхлитали като ято черни птици и той се събуждал посред нощ плувнал в пот, объркан и ужасен.

Опитал да се забавлява по най-различни и всевъзможни начини, срещнал се и с други красиви момичета, но нищо не се получило. Всеки път, бързо се отегчавал от всичко и в крайна сметка отново виждал и откривал само тъга и разочарование.

Младежът спрял да се храни нормално и хапвал само по малко, колкото да не умре от глад. Денем се скитал безцелно по улиците на големия град, а дългите си будни нощи прекарвал в неприятни размисли и самосъжаление. Душевните му терзания се отразили и на външния му вид. Красотата и силата му изчезнали. Отслабнал и заприличал на тежко болен млад човек. Бузите му хлътнали дълбоко и се появили огромни тъмни кръгове около угасналите му очи.

Богатите му родители, много се притеснили за неговото здраве и започнали да търсят помощта на всякакви лечители и знахари. Къде ли не го водили, но лек не се намерил. Най- накрай една врачка ги посъветвала да се преместят в друг град и младежът започнал постепенно да се оправя.

Само след няколко месеца се включил успешно в търговския бизнес на богатия си баща, а след година се оженил за една приказно хубава девойка и тя го дарила с много деца. За двадесет години изтормозеният страдалец натрупал огромно богатство и станал един от най-богатите и влиятелни хора в света.

Всичките му сънародници, а и голяма част от хората по света си мислели, че сигурно е един безкрайно доволен от живота и много щастлив човек, но в действителност не било така. Имало моменти, в които усещал, че някъде там, много, много дълбоко в съзнанието и душата му е останала малка частица от онзи стар и крайно неприятен спомен. Тя го връщала в младежките му години и това отново го натъжавало. В тези моменти, той чувствал някаква тежест или по-скоро една празнота в душата си. Едно хронично усещане, че нещо му липсва и един неизживян копнеж по несбъдната мечта. Често бил крайно депресиран и много объркан, без да знае точно какво му се случва в продължение на няколко часа, а понякога и по цели дни. Повтарял си, че няма пълно щастие в този живот и постепенно се успокоявал, а после продължавал напред с нерадостните си спомени, но веднъж случайно чул, че в западните страни вече имало психоаналитици, които можели да му помогнат и да го освободят от този психичен товар.

Богатият мъж, веднага отпътувал на запад и потърсил помощта на най-добрите западни лекари-психиатри, но се върнал разочарован от там, с още по-увредена психика и с една новопридобита зависимост от няколко вида успокоителни хапчета. „Щом не успяха да ме излекуват на запад, ще потърся отново помощта на най-добрия източен лечител“ – казал си богаташът и започнал усилено да го търси.

Скоро разбрал, че единствения лечител, който може би щял да му помогне, живеел някъде високо в подножието на един хималайски връх. Проспериращият търговец, отново организирал набързо пътуването и тръгнал да търси мъдрия и знаменит духовен учител, заедно с няколко от своите най-приближени служители. След дълго лутане и преодоляване на множество опасни препятствия, те най-накрая се добрали до скромната планинска хижа на стария лечител. Мъдрецът радушно ги приел и нетърпеливият богаташ веднага започнал да му разказва за своята обърканост и за хроничните си депресивни състояния, но учителят го прекъснал.

– Спри! – извикал рязко, старият мъдрец и после продължил със спокоен глас. – За проблемите ти разбрах достатъчно, а сега ми разкажи накратко за целия си живот, от както се помниш. – усмихнал се мъдрецът и бавно отпил глътка чай, а богаташът започнал да му разказва личната си история.

– Ясно! – казал учителят, след като го изслушал много внимателно и без да го прекъсне нито веднъж. – Има само един човек в този свят, който може да те излекува и това не съм аз.

– Как така не си ти? – изненадал се богаташът. – Нима напразно пропътувах това огромно разстояние? Всички казват, че ти си най-добрия лечител! Ако ти не ми помогнеш, кой ще го направи? Кой е този човек и как да го намеря?
– Лесно! Този човек е тук! Ти си този човек! – спокойно му отговорил мъдрецът.

– Какво? Ти май ми се подиграваш! – извикал богаташът и целият почервенял от яд. – Не очаквах, че ще получа подобно отношение от духовен и свят човек като теб. – продължил да крещи разгневеният мъж.
– Спри да крещиш и се покой! – усмихнал се отново мъдрецът.

– Ще ти задам само още три въпроса и повече нищо няма да ти кажа, а пък ако не си съгласен с това предложение, ще млъкна още сега. Изборът е твой! Постъпи, както намериш за добре.
– Добре, съгласен съм! Хайде, питай ме!
– Имаш ли джобове?
– Разбира се, че имам много джобове! Нали сам виждаш, че имам и защо ми задаваш такъв глупав въпрос? – разгневил се отново богаташът, но старецът без да му отговаря, спокойно му задал втория въпрос.

– Ти си този, който бърка в тези джобове, нали?
– Да! – веднага отговорил, богатият бизнесмен.
– Има ли друг човек в този свят, който знае по-добре от теб, какво има в тях, кога е сложено и защо е там?

– Не! Не! – радостно извикал, богаташът и се поклонил ниско на мъдреца, изпълнен с благодарност за даденото му прозрение. После си тръгнал с чисто и освободено съзнание, но и зареден с толкова много енергия, че му се приискало да полети и да последва волния орел, който кръжал над тях.

Мъдрецът го изпратил с поглед, след това свил рамене и въздъхнал: „Странни същества са хората, толкова лесно се справят с пълненето и изпразването на джобовете си, а когато стене дума за съдържанието на собственото им съзнание си мислят, че нищо не зависи от самите тях. Първо, несъзнателно го препълват и задръстват с най-различни умствени и емоционални боклуци, в продължение на десетки години, а после казват, че някой друг е виновен за това и че само друг човек ще ги избави от този боклук. Това е довело до появата на хора, които се изживяват като чистачи на човешкото съзнание и на запад ги наричат психоаналитици, а горките пациенти им плащат за това, че се ровят в съзнанието им и само разбъркват натрупания боклук. Странни хора, не усещат ли, че разровеният боклук само вони по-силно и нищо друго не се променя. Не усещат ли, че няма никакво изчистване“. – поклатил глава мъдрецът, а когато и последният човек от отдалечаващата се група се изгубил в далечината, старият учител извикал с пълен глас:

 Хора, осъзнайте се, че само вие знаете най-добре, какво има във вашите души и умове и чистете съзнанието си сами!
– Сами!.. Сами!… – присъединила се към неговия призив и планината.

Вижте още: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието

Pin It on Pinterest

Share This