razmisli-v-sezona-na-virusite-evolife.bg

„Срещнали се две планети. Едната се оплакала на другата:

“ Хванал ме е много опасен вирус. Нарича се Хомо сапиенс“.

А другата отвърнала:

„О-о-о, няма страшно! Бързо минава.“

Ще каже някой: Ама, това е някакъв виц! Ние тук сме сериозни хора.

Съгласна съм с вас, сериозни хора – ще отговоря закачливо.

И все пак, имат ли основание планетите за тези генерални обобщения?

Вирус ли е наистина Хомо сапиенс?

Нека направим набързо съпоставка с някои известни факти:

  1. Вирусите имат много просто устройство – белтъчна обвивка и генетичен материал.

В техния жизнен цикъл, по-висока степен на значимост е отредена на белтъчната им обвивка. Същото е и в света, който обитава Хомо сапиенс, и където са създадени всякакви структури за нейното поддържане в перфектен и конкурентно – способен външен вид.

Колкото до втория елемент – неоспоримо важния  генетичен материал – е налице отново удивително съответствие – вирусите са много ценни заради напористия си стремеж да го пренасят…

2.Вирусите се размножават много бързо.

Няма данни дали вирусите са готови за това, както и дали имат нужните условия и желание за отглеждане на поколенията.

Едно е сигурно – свързана с удоволствие , или не, темата за проникването на чисто физическо ниво, навсякъде е изключително актуална.

Чрез белтъчната си обвивка вирусите се прикрепват към клетка – гостоприемник и през специална дупчица  „инжектират“ в нея своя генетичен материал. Под тяхно въздействие, чуждата клетка се препрограмира да синтезира вирусно специфични макромолекули. От тях се образуват нови вирусни клетки, които получават по наследство същото поведение и навици като клетката – агресор.

  1. Вирусите имат изключително малки размери.

Не се наблюдават с просто око, невидими са дори с обикновен микроскоп. Леко предимство в това отношение имат Хомо сапиенс, когато са стъпили единствено на портфейлите и голото си самочувствие.

Но и често срещано е уникалното явление в определени ситуации да стават още по- малки и незабележими. От това не следва, че ако нещо  е невидимо за очите, то задължително е истински красиво и стойностно…

  1. Вирусите са строги паразити.

В своя нанометричен свят, живеят единствено и изцяло за сметка на живи клетки, като в крайната фаза на развитието си вътре в тях, ги разрушават.

Нищо ново, и по – различно, не се случва и в макросвета. А каузите за унищожение стават все по – масови, безскрупулни и жестоки.

  1. Вирусите са силно вирулентни.

Да поясня – вирулентност е медицинско понятие, което  е свързано с това,  колко тежки са  последиците от  ежедневните действия  на самите вируси за компонентите на  околната среда. Тези действия получават допълнителна мотивация при наличие на възприемчиви други живи организми, подходящи начини за въздействие, както и  наличие на благоприятни условия на средата.

За жалост, и в плашещи размери, сред Хомо сапиенс битуват зарази от злоба, омраза, нездравословен егоизъм и желание за тотално притежание.

Един от най – интересните въпроси за специалистите, е дали вирусите са с жива или нежива природа, като за целта анализират тяхната способност да се самоорганизират, да се самообновяват, да се саморегулират, да се самопроизвеждат и да се развиват.

На този етап няма еднозначни резултати. Не е ясна също и природата на Хомо сапиенс според същите показатели, и който вместо да еволюира в по-устойчиви структури, деградира с епидемична скорост, морално и духовно.

Когато реалните факти говорят, изводите често са смущаващо тъжни, а прогнозите (дори и във въображението на вицовете) – недостатъчно далновидни.

Въпреки това, от едно известно време все пак се  опитвам да разбера – коя е най- подходящата профилактика срещу нашествието на  вирус с каквито и да било размери:

Да нося предпазна маска, да си мия редовно ръцете, или да ям повече чесън?

Автор: Иглика Нинова                                                            сн.: Pixabay

Вижте още: Успешният човек винаги намира правилния път

Pin It on Pinterest

Share This