Всеки един от нас тайничко си мечтае и иска да има до себе си по някой „луд“ в положителния смисъл на думата приятел, който да го води навсякъде, да го разведрява, развеселява и забавлява, но пък и да може да разчита на него в трудните и тежки моменти, в нужда от подкрепа…

Да живее с тази единствена цел да слага усмивки на лицата на хората и да го прави безвъзмездно. Щастието му да е в смеха на другите. Смисълът му да е в тяхната радост. Да ги дарява с положителност и да ги зарежда.

 Да е готов да се жертва за тях и да поема рискове, защото приятелството е до края и до последен дъх! Да ни обича с предимствата и недостатъците ни, въпреки и заради самите нас.

 А лично мен – такава каквато съм… Дива, непокорна, плачеща на някой трогателен филм, след това смееща се през сълзи на забавните сцени. Емоционална и ядосана, и без грим, и рошава.

Да ми вдигне телефона в 1 през нощта, когато съм разстроена за нещо, без да попита дали може, да дойде и да ме утеши. Да си направим една огромна мелба с всичко, което намерим под ръка в кухнята, и да си я поделим по малките часове на нощта.

Да си вземем огромна порция с пържени картофки и хот-дог и да се качим на въртележките. Да се изпомажем целите, а най-забавното да бъде, че дори не сме могли да опитаме от храната, но душите ни да са вече сити.

Да извършим най-големите си лудости досега и да запечатаме в онзи стария фотоапарат най-запомнящите се спомени. Нищо, че е старомодно, нищо, че може би дори няма да можем да извадим снимките от старите ленти.

Искам да имам до себе си някой, който ще ме подкрепя и в най-лудите ми мечти, и в най-големите ми провали. И да не се откаже от мен въпреки опитите за клюки, интриги и злоба…

Да бъде един приятел, но да бъде Истински!

Pin It on Pinterest

Share This