za-ocharovanieto-na-detskite-spomeni-evolife.bg

Детството е чуден период. Одраскани колене, развинтено въображение  и живот преди истинския живот, за който мечтаем, а след това вече не искаме чак толкова. В самотните моменти често се сещаме точно за това време на най-искрена радост.  И тъй като понякога искаме да се тревожим точно за тези неща и нищо друго… и защото мъничко се страхуваме да не изгубим способността си да се радваме от все сърце на хубавите неща около себе си.

Когато бях дете, вярвах и исках татко ми да ме заведе до края на Земята. Може би съм си мислила, че земното кълбо е плоско, кой знае. Та, един хубав зимен ден, след безумно спускане с шейни, хванах баща ми за ръка и го накарах да ме заведе до края на Земята. Вървяхме по едни дълги заснежени улички на зимния град, нямах търпение и постоянно го питах къде е този край, защо не го виждам? Понеже родом съм от крайдунавско градче, той ме заведе но брега на реката и ми каза, че там свършва и започва края на Земята.

   Понеже в съседство са ни бреговете на Румъния, които често лятото обичах да наблюдавам отдалеч, те бяха краят на гора и винаги съм си представяла, че са част от гъста джунгла на един самотен остров. Винаги съм се чудела какво ли има отвъд този остров, а дърветата отсреща ми се струваха толкова заплашителни, гъсто подредени, без капка човешка следа стъпвала на онази земя. От тогава обичах да си представям, че пристъпвам края на света и отсреща има един нов свят, отвъд гъстата гора със съвсем различни хора от нас.

   Представях си, че там речният пясък е лилав на цвят, че има брокат из него, както и красиви мидички, украсени с пайети. Представях си, че има две слънца, изгряващи над пурпурно небе и всичко е много, много красиво и приказно. Понякога дори сънувах всички тези красоти. Потапях се в сънищата си и не исках да напускам това райско място, което наричах – “Островът отвъд края на Света“. Когато се събуждах, често оставах разочарована, че отново се завръщам в реалността.

   Когато пораснах обаче, се престраших да отида на отсрещния дунавски бряг и видях, че за съжаление там няма нищо друго освен една обикновена гора и нито следа от приказният свят, който си представях. Но пък споменът за този свят ще си остане завинаги така красив в мислите ми…

Pin It on Pinterest

Share This