„Бог казва: „Ако обичаш някого повече от мен, ще ти го отнема!”, и добавя „Ако пък казваш, че не можеш да живееш без някой, ще те науча, възпитам, без него да живееш!”…
И минават сезони, и години отминават , и изсъхват и клоните на дърветата , които са имали толкова пищни сенки…
…търпения се изчерпват, …и любимата ти става нечия друга, …ума ти не побира всичко това… …Приятелят става враг, А врагът – приятел,
Толкова е странен светът…
И виждаш, че всичко невъзможно, е станало възможно…
Казваше „Не бих паднал!”, а падаш, Казваше „Не бих сбъркал!”, а си толкова объркан…
А най-странното е, че постоянно викаш: ”Свършено е с мен, умрях вече!”, А продължаваш да живееш…“
Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми
По един или друг начин всички ние преминаваме през преживяванията на този „толкова странен свят“, в които „най-странното“ е, че продължаваме да живеем дори когато си мислим, че сме свършени. И докато за едни хора да продължават да живеят означава да се чувстват все по-тежки и по-тежки, то за други това означава да стават все по-леки и по-леки.
Хубавото е, че начинът, по който изживяваме Живота си, зависи не толкова от това как сме се родили и какво ни се случва, а от това как избираме да реагираме на нещата, които Той неизбежно ни поднася. Също така и че в този „странен свят“ все пак има някаква логика. И тя е, че нещата, които „свършват“, са само тези, които са от света на преходното. Че свободата в живота ни идва през освобождаването от това, което изчезва, когато ние оставаме. И това особено силно се отнася до любовта.
„Любовта, която изпитваме на нивото на сърдечната чакра, е съвършено различна от половата и страстната любов на втората чакра… В четвърта чакра любовта вече не е зависима от обекта – любовта, която изпитваме, е към всяко нещо, с което се срещаме, защото я изпитваме вътре в нас като състояние на съществуване. В сърцето любовта вече не е любов на потребността и желанието… Любовта в сърдечната чакра е любов на радостно приемане на нашето място сред всички останали неща, на дълбок покой, който се ражда от отсъствието на потребност и от лъчистото качество, което е резултат от хармонията вътре в Аз-ът. За разлика от променящата се природа на втората чакра с нейната преходна страст, любовта на сърцето е трайна, вечна и постоянна.“ с. 267
Преминаването от любовта-желание към любовта-състояние, обикновено преминава през дълги и мъчителни периоди на фрустрация, когато обектът на желанието ни е недостъпен под една или друга форма. Изглежда че Бог наистина изпълнява заканата си да отнема от живота на човека нещата, които са по-важни от това да Го открием в себе си. И, макар че тази загуба не винаги да заема драматични форми, тя винаги е загуба на власт. Искаме нещо, но не можем да накараме другия да ни го даде насила.Единственото, което можем да направим, е да променим мисленето си. Ако успеем да го направим, ще продължим да живеем, но не по-тежки, а по-леки – свободни от принудата на желанието и от представата как трябва да бъдат нещата.
От Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми – големият суфи-мистик и поет на любовта. Ако учител като него донесе своето послание за вас в този момент, най-вероятно е, защото учите духовното измерение на любовта. Това е труден урок. Но за сметка на това – безценен, защото се отнася до пречистването на любовта от примесите, които я замърсяват.
