Като човек, който много чете, изучава различни духовни практики,слуша интуицията си и не е загубил връзката с онова дето е не разбираемо за повечето, разбирам  законите на Вселената. Зная правилата, зная законите. Ефектът на пеперудата ми е ясен. Знам какво значи пословицата „Кактото повикало, такова се обадило“. И тайният смисъл на „Зъб за зъб, око за око“, изглежда буквално и ясно, но истината е  не е съвсем явна – просто е: всичко се връща, но не е нужно ти да правиш каквото и да е, Вселената си знае работата…

Мислих си, че съм готова да посрещам смъртта с ясното съзнание какво всъщност е и че душата никога не умира. А огромният й стремеж да поправи грешките си и жаждата за нови знания я кара да се ражда отново и отново.

Но се оказа, че подготовката ми не е била достатъчна или просто аз съм твърде емоционална. Дядо ми почина и аз не можах да издържа, а знаех къде е и какво прави, знаех че рано или късно всички отиваме там. Там където виждаме живота си на лента, там където ни е леко, там където думата любов значи много повече от тукашното й значение. Значи всичко, което е и което ще бъде, значи светлина, хармония и безкрайна доброта.

Обаче не можах да се справя с една човешка слабост, тези проклети емоции, които затъмняват и най-бистрия разум и всичките ми разбирания и знания за живота, душата, уроците и смъртта сякаш не означаваха нищо, през това, че един близък го няма.

Един приятел ми каза „… погледни така на нещата: Имала си възможността да познаваш добър човек, обичали сте се, помагали сте си, било е хубаво…“ Да така е!

Вижте още: Кармата на любовта – готови ли сме да я разберем и да я приемем?