Обичам твоята Усмивка… Толкова Топла и Заразяваща… Омайваща… За мен е Най-красивата Усмивка на Света… Щастие и Светлина… и Топлота… В Сърцето ми… Обичам твоите Очи… дълбоко Синьо-виолетово Магнетични… Няма на Света човек с подобни очи…
Искам да потъвам в тях цяла Вечност, докато ги гледам.. и да не откъсвам погледа си… Никога не би ми омръзнало… Както и в твоите Прегръдки… нежните Ръце и Вените изпъкнали, изписани по тях, сякаш с Молив… Ти си Изкуство! Съвършено Недостъпен…. Невъзможно Съвършен…. Като Електрически вълни по Тялото ми… Итръпване и Блаженство… Всеки път щом те видя губя Ума си… и Речника си… Unspeakable… Unspeechness…. Това е твоето Изкуство… Толкова Мистериозно Недосегаем… И в същото време толкова Близо… Но и Далеч…. Много далеч и Невъзможно…. Но толкова Силно…. Чувство… Не е просто чувство а Емоция… Не, дори това – а Лудост!
Лудост е да те Обичам, Трудно е да те Забравя…. Дори и след хилядите трески, които остави в Сърцето ми то още те Обича…. Бавно Умира, но Обича… Твоята Любов Убива, но и Възражда като Феникс от пепелта… Ти си Проклятие и Благословия едновременно… Карма… Съдба… Неизбежност… Слабост… Красота! Твоите Къдрици и тази мека Коса… Като в Рая съм щом те Докосна… щом докоснеш моята Душа… Твоят Поглед… Твоят Магнетичен поглед… Подкосяваш ме за секунда и ме Обезоръжаваш… И не мога да ти кажа Не… Дори да се съпротивлявам… Аз падам в твоите Крака… В нозете ти… И съм готова да се моля пред теб като на Бог… на Божество…
Защото ти си Ангел… Божествено Красив… облечен в Бяло…. С нежно Ангелско лице, бяло а косата ти от Абанос… Но и Дявол… Твойта Дяволска игра… с моето Сърце… горкото ми Сърце как Много те Обича… а ти него толкова Малко… Ти обичаш повече да Взимаш… Даваш ли – Трошици са… хранейки гладните гълъби на Любовта… Ти предизвикваш Смях… Усмивки по лицата на толкова много Хора… Но и Разплакваш… Горчиво и Истиски… като Артист на Сцената… Толкова се раздаваш… Раздаваш своят Образ… твойта Красота… Лъчисти Небеса… Сини и Дълбоки.. като твоите Очи… Две Езера… И тъжни две изронени Сълзи… И Боли.. Боли от Любовта… И в Мене ти Кървиш… Оставаш като Белег… Във мойта Самота… И Тишина на глътки… Горчива при това… Пантомима… Израз на Лицето… Мимики и Жестове… фина Грация си Ти… Движения като на Призрак… Смразяваш и Минаваш ти през Мен.. с такава Лекота…
Като Перце във Висините…. Политаш… и Летиш… Нависоко.. Ти си вечно Там… Нагоре по Върха… Никога Надолу.. Недостижим и Извисен… Толкова Горд и Уверен… Без Точка на Пречупване… без краен Предел… без Граница на Допустимото… Неконтролируем… Див.. Луд.. Обезумял от Страст… която носиш в Себе си… Такъв си Ти, минаваш през мен като Облак летен Дъжд и Изчезваш.. Сякаш никога не си бил Там… Но си… Истината е… че те Обичам! Обичам твоята Душа… Немирна.. Непокорна… Усещане за Свобода! Обичам твоето Сърце, Огромно е и Необятно… Може Всекиго да Побере… Но и да Отхвърли ако пожелае… Да бъдеш толкова Студен.. и Суров.. Безпощаден… Властващ… Толкова Жив и Енергичен… Неспираща Стихия… Вулкан… Торнадо… Вихрушка… Замиташ и Рушиш всичко след Себе си, объркваш Светове… Разбъркваш ги… Побъркваш! Моят ум… Ти си Поема…
Не, много повече! Не мога да Те опиша Целият в Думи.. Не стигаш за Тях… Необятно Пространство си… Космос и Звезден прах… и Тишина… Без Звук докосваш… Празнота.. Без Тебе е това… Запълваш всяка Част от Мен.. Забравила съм какво е да съм Цяла без Теб.. Парче по парче… Като Пъзел неразгадаем… Като Лабиринт в който се лутам и Губя… и не намирам Изхода… Омагьосан кръг… Владееш някаква Магия.. като Вещер… С едно щракване на Пръсти… Пред тебе Падам.. и се Изгубвам пак… Отново и отново… Защото те Обичам.. и Не мога да изпитвам към Теб по-различно чувство от Любов…
Никога не съм Обичала така… и Никого преди… по този начин… Завладяващо и Дълбоко… Безумна Безкрайност… Без Точка или Запетая… Без черта…
Споделяйте с приятели на воля: