Няма друг писател на този свят, който печели читателите си толкова много със страх и ужас, както го прави Стивън Кинг. Той развълнува сърцата на публиката още с „Кери“ през 1973 г. и оттогава не е спирал да го прави.

Това, което се възприема като хорор, може да бъде съвсем индивидуално. Това, от което един читател се страхува и дори няма да посмее да обърне страницата, ще остави друг напълно незасегнат. Но един от ключовите фактори за популярността на Кинг е, че той използва много различни тактики, за да изплаши читателите си и така успява да повлияе на много, много хора!

Ето само някои от техниките, които той използва в невероятния си литературен подход: 

Възползва се от нашите универсални страхове

Има някои теми, които вдъхновяват цялостната работа на Краля на ужаса. Те отразяват неща, от които всички се страхуваме: смърт, болести, пристрастяване, злоупотреба, лудост, загуба, самота. Понякога тези универсални страхове обикалят страниците на неговите романи съвсем открито. Понякога те идват под прикритието на нещо друго – събитие, характер, чудовище, дори неодушевен предмет.

Един от несъмнените шедьоври на Кинг, „Сблъсък”, се занимава с редица от тези взаимосвързани страхове в истинска симфония на терора. Когато болестта, известна като капитан Трипс, разрушава цивилизацията, оцелелите трябва да се борят с последиците от болестта, собствените си тежки загуби и собствената си изолация, както и със силите на злото, които се опитват да се възползват от възможността да надделеят в новия свят. 

Създава познат свят

Представете си, че някой ви е дал роман на Стивън Кинг, който не сте чели, но сте изтрили името му от корицата и страниците вътре. Какви аспекти от неговия стил веднага биха го идентифицирали като една от неговите книги? Вероятно това трябва да бъде текстурата на ежедневието, което той предава чрез позоваване на познати неща – предмети, марки, музика, телевизия, храна, напитки, всички дреболии от живота.

Какъв е смисълът на всички тези подробности? Правдоподобност. Кинг оцветява страниците си със светските неща, които всички познаваме. По този начин, ние сме добре разполoжени в един много подобен на собствения ни свят, когато ужасът започва и всичко става страшно.

Позволява ни да познаем какво ще се случи

Няма съмнение, че работата на на един писател на ужасите трябва да кара хората да гадаят. Добрата загадка, с много обрати, е добър начин да се запази интереса на читателите.

Най-добрият пример за това е „Гробище за домашни любимци“. От момента, в който младият син на д-р Луис Крийд е ударен от кола и е убит, има огромна предсказуемост в това, което предстои и все пак нямате идея как точно ще се случат нещата. Знаете, че докторът няма да бъде в състояние да спре да ходи на гробището и ще съживи детето с ужасни последствия, които едва ли ще можете да понесете да четете.

Отвежда ни до смущаващи и страшни места

В романите на Стивън Кинг има много вдъхновяващи и страшни места. Пример за това е Marsten House в “Сейлъмс Лот”. Помните ли колоритните описания на тази страшна къща?

Друго такова място е The Barrens – район на пустош, чакълести ями и сметища в края на града. Тази обезпокоителна крайбрежна земя, където децата бродят и крият опасности, не оставя хората безразлични. Силата на такива места е, че повечето хора живеят в градски райони и тези места са напълно познати за всички. Пренебрегвани, неспоменавани и такива, на които едва ли бихте искали да отидете сами. 

Създава герои, които да подкрепяме

Повечето книги залагат на симпатични герои – по-специално главния герой. Кинг е абсолютен господар на протагонистите. Вижте например Роуз Макклендън в “Роуз Мадър”!

Създава и герои, от които да се страхуваме и да мразим

Романът на ужасите се нуждае от мощен враг, независимо дали е реален или свръхестествен (или може би по малко и от двете). Враговете трябва да са мрачни, зли, напълно ужасяващи, но въпреки това омагьосващи. Кинг превъзхожда всеки друг в това отношение, създавайки лоши хора и чудовища. Тук можем да включим Кърт Барлоу от “Сейлъмс Лот”, както и друг главен герой, превърнал се в чудовище – Джак Торънс от “Сияние”. Антагонистите на Кинг никога не ни разочароваха.

Може би много почитатели ще кажат, че най-отвратителното му творение е Джордж Старк от романа „Тъмната половина“. Старк е не само безсърдечен, садистичен убиец, който се наслаждава на бруталността на убийствата си, но е и алтер его в живота на главния герой Тад Бомон. Но защо то е най-отвратителното – ще ви оставим да разберете сами.

Надяваме се, че сте се насладили на това пътуване през ужасния занаят на най-знаменития жив писател на ужасите. Има толкова много други книги, герои и местоположения, за които бихме могли да говорим, но дори само от писането за тях ни побиват тръпки!