Учим другите през целия си живот с личния си пример, какви да са или какви да не са!
Учи другите чрез личния си пример, без да проповядваш или да ги заставяш сляпо да ти се доверяват!
Да проповядваш на хората означава назидателно да им говориш какви са и какво не им е наред според теб. Но никой не обича да бъде поучаван.
Да заставяш другите значи да ги подчиняваш (или да поне да се опитваш) на твоята воля. А това противоречи на принципът на свободната воля и личния избор!
Да бъдеш пример е просто да си такъв, какъвто си и да правиш това, което правиш и да оставяш хората да виждат теб, уменията и знанията ти, живота ти, чудесата ти… Те да избират това, което трябва да научат от теб, а не ти да решаваш какво им е нужно!
Тук няма нищо общо с това да си пъхаш носа в чуждите работи и личния живот на някой, за да учиш. Защото всеки сам определя до колко да бъде светлина за другите ( и ето пак опряхме до личния избор). За да си добър пример за хората според мен трябва да си щастлив човек( до колкото можеш и както вече сме се разбрали щастието е състояние на душата), да се усмихваш, да не категоризираш хората и да казваш благодаря. Сигурно има още нали? А може и да учиш хората с примера си какви не трябва да са!
Споделяйте с приятели на воля: