В живота на всеки един от нас има лоши моменти, нещастие, болка, разочарование. Често, ако не и почти винаги, в такива трудни периоди, когато нищо не върви, както ни се иска, се питаме: “Защо точно на мен?”, “Какво съм сторил, че така ме наказват?”, “На кого навредих, че сега ми се връща?”. Мислим си, че това са наказания. Но не е така!
Това са изпитания, през които трябва да преминем, уроци, които трябва да научим и от които да си извлечем поука. Без тях ние не бихме оценили хубавото, доброто, това, което ни чака след трудностите. Ето един пример със самата мен.
Много често, част от живота ми ставаха хора, които по една или друга причина не ми мислеха доброто. Едни завиждаха на успехите ми, други просто обичаха да правят интриги. Някои решаваха, че първо ще се сприятелят с мен и след това ще се опитат да извлекат някаква полза и така нататък.
Естествено в даден момент аз разбирах за целите на тези хора. Малко по малко с течение на времето започнаха да ми се насъбират подобни случки и се чувствах заобиколена от неприятели. Изгубих вяра в хората, чувствах се зле, предадена, имах чувството, че всички са едни и същи. Бях разочарована и объркана.
Тогава в живота ми започнаха да се появяват добри хора. Разбира се, аз не вярвах, че са такива. Мислех, че са едни от многото лоши хора, които мислеха едниствено за себе си. Но скоро след това видях, че мога да разчитам на тях, че наистина им пука и те се превърнаха в мои приятели. Сега отново около мен има хора, които не ми желаят доброто, но имам и приятели, на които мога да разчитам.
Изводът, който си направих от това, е, че първо се наложи да мина през трудности, изпитания, да се срещна с точно определени хора, за да може, когато до мен имам такива, на които мога да разчитам, да го оценявам. Така стана с всички аспекти от живота ми.
Губех свои близки, но се появяваха на бял свят нови членове от семейството. Исках одобрение от точно определени хора, но единствено от тях не го получавах. Трудех се и с усилия постигах нещата, които исках. Провалях се и стигах до дъното, но намирах начин да се изправя.
Затова смятам, че може би първо трябва да опознаеш тъмнината, преди да оцениш светлината. Затова, когато в живота ни има труден момент, не трябва да прекланяме глава и да се питаме: “Защо това се случва точно на мен?”.
Не трябва да приемаме изпитанията за наказания, а да ги преодоляваме с високо вдигната глава. След лошите периоди ни чакат по-хубави и по-добри моменти и с всяко следващо препятствие се доближаваме все повече до тях. Затова оценявайте какво имате, минавайте през препятствията и не забравяйте никога да не преставате да бъдете добри.
Споделяйте с приятели на воля:
