na-kakvo-se-nadqvam-evolife.bg

На какво се надявам ли?

Този въпрос за мен вече е ясен. Надявам се само на себе си и на едно бъдеще, което сам съм постигнал. Аз вървя към бъдещето, което заслужавам, друго бъдеще не ми е нужно.

Надявам се да опазя свободата си, защото само чрез нея мога да бъда онова, което така силно искам.

Надеждата показва на човека как да постъпва със земните закони. Вярата го учи на духовните закони, а любовта определя отношенията му с Божествения свят. Надеждата, вярата и любовта в човека трябва да се съединят, за да го запознаят с целокупния живот.

Надявам се да живея така, че да бъда (в истинския смисъл на думата!) човек.

Надявам се, че благодарение на моя живот ще ми се разкрие истината, която е корена на достойния за човека живот. На живота, достоен за човека – и на човека, достоен за живота.

Надявам се да ми достигнат силите да избера такова съществуване, което да ме изведе право при мен самия. Надявам се някога да постигна… самия себе си.

Надявам се да не стане така, че да се… размина със себе си на някой ъгъл – и да не се… разпозная!

Надявам се, че живея пълноценно, че “моето” наистина е живот. Надявам се, че ще мога да употребя времето си със смисъл и полза за мен самия.

Надявам се, накрая, че живея красиво, т.е. че в моя живот ще ми се разкрие очарованието, красотата на живота.

Да добавя ли и това: надявам се, че когато у-мир-ам (т.е. разделям се с този свят, “напускам” го!) няма да страдам заради живота, който съм имал?

Дали тогава няма да се срамувам заради това как съм живял? Ще сторя зависещото от мен – обещавам! – тогава да не се срамувам и да не ми е тъжно…

Вижте още: Започнете отново с нова надежда Пречистващото въздействие на прошката

Споделяйте с приятели на воля:
  •  
  •  
  •  

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *