Поддържане на Спокойствието
Спокойствието може да бъде устойчиво състояние, когато човек се научи да не се влияе от външните фактори и поведението на другите. За спокойствието от решаващо значение е не толкова какво се случва, а нашето отношение към случващото се. Всеки от нас избира реакцията си и съответно чувството, което изживява.
Задържаните нехармонични мисли и нехармонични чувства заемат от вътрешното ни пространство. Те изместват спокойствието и това води до напрегнатост.
Всичко нехармонично, което задържаме в себе си, оказва отрицателното си влияние върху нервната ни система, тялото ни и начина, по който живеем живота си.
Причините за голяма част от страданията и болестите са в нас.
Страх, омраза, гняв, безпокойство, завист, ревност, вина – това са отрови.
Човек загубва чистотата, когато внесе една нечиста мисъл в ума си или едно нечисто чувство. Нечистите мисли и чувства създават болести.
За да сме здрави, е нужно да поддържаме в ума си положителни мисли и в сърцето си добри чувства.
Чистотата и Хармонията се поддържат с умението да живеем в хармония със себе си, бъдейки себе си.
Искаш ли да си в баланс и хармония, трябва да живееш по такъв начин, че да си в хармония със себе си. Как?
Единствено като усещаш потребностите на Душата си.
Да сме в хармония с Душата си, е възможно единствено ако се водим от нея.
Нужно е човек да си зададе следните основни въпроси:
Кои са важните за мен неща в живота? Как искам да се чувствам? Кои са нещата, които осмислят живота ми, нещата, които ме вдъхновяват и които ме карат да се чувствам добре?
Това са въпроси, отнасящи се за теб. Това са важните въпроси, определящи посоката ти как живееш живота си.
Изразявай себе си, бъди себе си!
Това е начинът да не се поема негативна енергия от хората, с които си взаимодействаме.
Бъди толерантен!
Приемай!
Приемай нещата и другите такива, каквито са.
Така съхраняваме хармонията и чистотата в себе си.
Това е най-доброто за нас.
Поддържането на хармония в себе си е здраве и жизненост за тялото!
Нашето състояние е в допир със заобикалящия ни свят и му влияе.
Ако човек не е в хармонично състояние, това оказва своето въздействие на всичко, с което сме в контакт – работата ни, хората, с които се срещаме, семейството ни.
И съответно – когато сме в баланс, състоянието ни e хармонизиращият фактор за всичките аспекти от живота ни.
Вярата
Вярата дава на човек силата да се справя, въпреки трудностите, които има.
Обичта
Душата се храни с изживяване на енергията Обич!
Благодарността
Благодарността е чувство, създаващо щастие. На човек, способен да изживява благодарност, Душата се пълни.
Характерно за щастливите хора е не материалното им състояние, а способността им да са благодарни.
Присъщо за човешката природа е да привикваме с нещата, които имаме, и да ги приемаме за даденост. Несъзнавайки ценните неща в живота си, ние лишаваме себе си от изживяване на чувството на щастие. А в живота на всеки от нас вече присъстват неща, за които да сме благодарни.
Можем да благодарим за здравето, за значимите хора в живота ни, за ценните нещата, които вече присъстват в живота ни.
Всеки един от нас ежедневно използва много неща, които не са създадени от него самия, но има възможността да ги използва. Светлината и топлината на Слънцето, Водата, която подържа живота на тялото ни, Въздухът, който дишаме, Природата и всичко в нея, храната, която ядем. Това са все неща, които не сме създали ние. Можем да сме по-осъзнати и да ги ценим.
Колкото повече неща осъзнаваш, за които да си благодарен, толкова си по-богат! Благодарността е чувство за богатство – резултат от възприятието на човек да осъзнава наличното богатство!
Има едно упражнение, с което да провокираме себе си да сме по-осъзнати.След изчитането на всеки абзац, затворете очи и си отговорете на въпросите.
Представи си, че си сляп. Изгубил си зрението и не можеш да виждаш.
Задай си следните въпроси:
Ако можех да виждам отново, какво най-много бих жадувал да видя?
Ако можех да виждам, какво най-много бих желал да изживея?
Какво бих искал очите ми да изразяват?
Отговори си на тези въпроси и тогава премини към следващия абзац!
Представи си, че си изгубил способността си да говориш.
Задай си следните въпроси:
Ако можех отново да говоря, на кого какво бих искал да кажа? Какви думи би искал да изрека? Какво би искал да изразя със словото?
Затвори очи и си задай тези въпроси!
Представи си, че не можеш да ползваш ръцете си, те са неподвижни, не могат да ти служат.
За какво би мечтал да можеш отново да направиш? Ако беше здрав, какво би искал да правиш, от какво би изпитвал най-голямо удоволствие?
А сега си представи, че си неподвижен, в инвалидна количка си и се нуждаеш от асистент.
Кое е нещото, за което би мечтал? Какво би правил, ако можеше да се движиш сам?
Как би се чувствал, ако можеше отново да вървиш?
Живей Живота си с всички възможности, които вече са ти дадени!
Споделяйте с приятели на воля: