Как бихме могли да разберем кога едно негативно събитие е резултат от негативни кармични програми или пък е планувано предизвикателство от преди раждането ни?
Това е много интересен въпрос, защото двете положения наистина се сливат.
Кармата в класическата школа на теософията се дели на три вида. Първата е карма, която е узряла и ще даде плод в този живот. Втората е кармата, която не е узряла, или с други думи няма подходящи условия за нея в дадения живот, и затова, макар че е натрупана в минали прераждания, няма да се прояви в този, а ще чака бъдещи такива. Третата е тази, която си правим в момента и ще чака на свой ред времето и мястото си.
Това е по отношение на начина на създаване и разпределение.
Специалистите твърдят, че душата избира кой кармичен потенциал да вземе за даден живот, за да го отработи и той е неотменим. Под неотменим се разбира, че този потенциал е включен в прераждането и трябва да се работи с него. Дали ще се изчисти, дали ще се изживее без пречистване, дали ще се смекчи или усили, това зависи от съзнателността на душата в личността и възможностите й. Но кармичният потенциал просто е там и е приет.
За да можем да отговорим на поставения въпрос обаче, трябва да разберем какво всъщност е карма.
Реално погледнато от гледна точка на енергийните ни тела и разбира се, от нивото на езотериката, кармата не са неща, събития, които трябва да ни се случат просто ей така, а нещо много по-научно обосновано.
Както знаем, карма идва от думата действие на санскрит. От закона на Нютън знаем, че всяко действие си получава своето противодействие, казано на уличен език. Според Нютън то е и равно по сила. В работата на кармата и в параметрите на закона за вибрацията и привличането, това което получаваме е всъщност определена следа, запис на това, което сме направили, казали, почувствали или помислили. Тази следа по същите изброени закони привлича към себе си други подобни действия или реакции, които се трупат и като се натрупат достатъчно се образува т. нар. семе. Кармичното семе, понеже е сгъстена енергия и информация със сходен характер от много на брой информационни следи от един и същ порядък, има голяма гравитационна сила и продължава да увлича към себе си същите записи, следи от действия и реакции, ние на прост ежедневен език ги наричаме навици. Аз ги наричам навици на съзнанието, а това всъщност е и кармата. Колкото повече бездействаме и не разрешаваме кармата си и оставяме семето непречистено, толкова повече то събира и се увеличава, като става все по-голяма черна дупка. Това засмуква и изсмуква големи количества от собствената ни жизнена енергия (слава Богу, че имаме доста и почти безкрайни количества от нея), така че само в много тежки случаи се стига до болести от кармичен произход, които ни убиват.
Слагането на край на този порочен цикъл през животите става чрез непривързаност, медитация, регресия и корекция, хипнотично или медитативно препрограмиране, аурично пречистване, енергийно лечение с ръце или визуализация, прошка и други. Но е важно да се започне с нещо, защото ако нямаме позволение на ниво личност за пречистване, можем да саботираме дори указанията на душата.
Тук идва и другата част от въпроса. Когато личността е „прегрешила“ много, или когато душата решава, че дадена карма трябва да бъде разрешена радикално, защото не й се занимава неопределено количество животи с набиране и постепенно отсяване на кармата, тя поставя някакво набелязано предизвикателство за личността, което не може да се отмени, или поне не е лесно (най-вече, защото ние не си знаем бъдещето, тоест не сме ясновидци). Тогава личността минава през въпросния „урок“, „изстрадва“ си своята карма, с други думи извършва необходимото пречистване, което обикновено й помага да вдигне и духовните си нива по-лесно. Тоест научава се на непривързаност към егото, на смирение или покой пред превратностите на живота, или пък се научава от нивото на крайна нужда да извиква духовните си сили, за да се справя с външния, или объркания си вътрешен свят.
Във всички случаи, когато кармата се връща към потърпевшия душата и личността я ползват за самообучение на законите на живота. Независимо дали става дума за карма, която подлежи на лесно пречистване или такава, която е планувана като по-крайно изпитание. В съвършения случай, ние можем да избягваме всякакви „негативни“ за нас последствия на минали действия, чрез постоянно пречистване и живот в хармония с вселената и законите й. Никой не е задължен да се люшка на сляпо в потоците на „съдбата си“ и да няма представа накъде отива. Необходима е отговорност към себе си и вглеждане в себе си и реакциите на света към нас, както и в нашите към него. Чрез няколко дребни корекции на поведението, човек може да си спести доста мъка. Чрез употреба на духовните си сили и възможности, може да ускори еволюцията си неимоверно. Отново обаче е необходима отговорност и разбира се – дисциплина, за да се продължи желания курс до успешното му завършване.
Най-добрият случай е, когато човек не прави повече карма и съзнанието му работи извън пределите на времето и пространството. Това, както знаем някои от нас, е когато съществуваме фокусирани в настоящето, тук и сега. Без мисъл и чувство към миналото, без мисъл и чувство към бъдещето. Тоест без да връщаме стара карма в живота си и без да правим нова такава. Това не значи да не си спомняме или да не правим планове, но да не драматизираме с емоционалното си тяло тези въображаеми картини от миналото и бъдещето, защото емоциите създават завихряния, те създават следи, те създават семена, а те създават бумеранга на кармата под някаква форма.
И накрая по същинския въпрос – как да разберем кое какво е?
Първо, и двете са просто карма. Предизвикателствата са по-трудни за отработване, понеже душата е решила да ги премине заради безотговорността на личността от предишни прераждания и в това прераждане ние не знаем (не сме предупредени) за тях и просто ни се случват, а след това – иди се оправяй, както се казва.
Нека обясним отново, защо и двете са кармични обусловености. Първо, всичко, което прави личността, трябва да й се върне като карма, ако не го отработи, промени или прочисти. Законът за кармата, всъщност е закон за равновесието и балансът и той не съдържа имплицитно такъв драматизъм, какъвто ние (като считащи се за жертви и потърпевши) му придаваме. Той просто е система за „разпределение на благата“, ако желаем да го изстискаме от негативните му конотации. Оттам следва, че личността си получава заработеното винаги, което може да доработва предварително, да променя, да дава заявки и изобщо, тя обладава доста голяма свобода, ако се сети за нея и реши да я употреби. Второ, душата няма никаква нужда, ама абсолютно никаква нужда да налага себе си отгоре върху личността, защото личността е това, което се „джурка“ в превратностите на въплътеното измерение. Душата служи като диспечер, който определя кой кармичен потенциал най-ефективно може да се преработи и изчисти в даден живот, личността се съгласява и се спуска на планетата. Имайте предвид, че преди прераждане душата и личността са едно.
В големи изключения, според мен, душата и личността (още като са едно), решават да си зададат по-тежки условия в период от живота си, които са трудно отменими, за да прочистят малко повече карма и по-бързо. Това се случва, защото условията са Подходящи за такова пречистване. Важно е да разберем, че това което ни се случва винаги, не е наказание от някого, а акт на изчистване от собствените ни грешки на съзнанието в миналото. За абсолютно всичко сме си „виновни“ ние. Модерната дума, която е и по-точна, е „отговорни“.
В такъв случай, можем да разберем, че дадено предизвикателство е планувано от душата можем да разберем по няколко начина:
1. естествено ченълинг и разговор с душата
2. осъзнаване за дълбочината на промяната и духовния опит, което ни е дало то
3. внезапността и съдбоносността на събитието, нещо, на което ние придаваме колосално значение
4. и евентуално необратимостта на събитието
По тези четири критерия, а е възможно да има и още, можем да съдим за това, дали дадено събитие е планувано предизвикателство или просто естествен развой на кармата ни от самата банка на настоящето ни съзнание.
Отново искам да подчертая: и двата вида възможности са кармични обусловености, различават се само по сила и ефект върху нас.
Често, а може би дори винаги, когато имаме планувано предизвикателство, което не успяваме да пречистим предварително, то идва с много „уроци“ и много видове карма успяваме да изчистим около него, както и съответно да постигнем висока степен на духовно развитие, ако използваме ситуацията добре.
При обикновените кармични развръзки, просто научаваме по един „урок“ или се учим „на час по лъжичка“. Не забравяйте, всеки ден ни е „кармично обусловен“ в чистия смисъл на закона за привличането, баланса и резонанса, без да влагаме драматични отсенки.
Споделяйте с приятели на воля: