Сътворени сме с Любов!

 Тази Любов  има за нас съвършен отговор на  всяка наша потребност.

Тази Любов сама по себе си е най-висшето вдъхновение .

Тази Любов  облича душите ни в плът. Плътта ни оживява от нейното  Божествено дихание. Това, което сме, приема  видимата форма, чрез която се учим да изразяваме себе си като фрагмент от голямото неделимо цяло. Същата тази Любов не спира да пулсира във всяка наша клетка, безмълвно напомняйки, че сме частици от вечността.

Но идвайки в света, ние забравяме каква е крайната ни цел.

Забравяме, че сме обитатели на тази съвършена планета наречена Земя, като представители на  висш разум, за който човешкото тяло е временен дом.

 Забравяме, че тленната ни обвивка е само преходен храм на истинската ни същност.

Забравяме, че сме създадени по образ и подобие на своя първоизточник. От него сме получили СВОБОДНАТА СИ ВОЛЯ като безценен, свещен дар, който определя нашата уникална идентичност.

СВОБОДНАТА ВОЛЯ  присъства в целия ни съзнателен живот. Чрез нея се учим да откриваме и възприемаме света. Да опознаваме и разгадаваме планетата, да обмисляме и обясняваме онова, което съпътства еволюционния ни процес.

Надарени сме и със Словото. С магическата способност да използваме думите, за да си служим с речта. Именно тя е основният отличителен белег между нас хората и останалите живи същества на планетата.

 Част от сътворението на света е в Свещената енергия на словото. То достига до нас под  формата на изречени или написани думи. Ние сме тези, които избираме как да ги възприемем, как да ги  изтълкуваме, как посредством тези тълкувания  да създадем собствения си мироглед. Безначалният първоизточник на ВСИЧКО насочва към нас мощен енергиен заряд под формата на слова. Слова наситени с информация чрез, която  получаваме  напътствия и препоръки, инструкции и ръководства, съвети и поуки, с които да  улесним  живота си  докато сме  на Тази Земя. Слова, които носят едно божествено послание свързано с безсмъртието на човешката Душа .

„Ще сториш намерение и то ще се изпълни, и над твоите пътища ще свети светлина.“

Това не са само  думи от Стария завет, отправени към Йов, в твърде труден момент за него. Това са думи напоени с изригваща мощ, имаща за цел да повдигне духа на  един безпомощен човек, озовал се сред руините на предишния си изпълнен с блага и  щастие живот.

 Това са магически думи в смисъла на които, всеки от нас би могъл да открие закон или директива като задача за изпълнение, разпореждане  или заповед, предписание или напътствие.

Изборът е наш!

Дали да ги приемем с благоразположение и мирно съгласие?

Дали да изберем да „сторим намерение“?

Дали да повярваме, че щом го сторим над  пътя ни с кристални отблясъци ще започне да струи Светлина?

Аз лично избрах да възприема това Божествено послание, като покана да се възползвам от един вселенски закон и да започна приключенски да  изследвам природата и смисъла на собственото си сътворение с едничката цел да опозная света.

Светът, който ме изпълва отвътре, светът, който ме заобикаля, светът, който пулсира в  синхронизиран ритъм в ядрата на частиците от които е сътворен.

Не ми оставаше нищо друго освен да приема един тихо прошепнат от моя вътрешен глас  съвет и одухотворено  да въздъхна с облекчение.

Не ми оставаше нищо друго освен да го сторя това намерение и да започна промяната.

Промяната, която е ключът към онзи вълшебен вселенския портал, откриващ пътя, доближаващ ни до СВЕТЛИНАТА, от която сме сътворени. Откривайки този път, ние се разтваряме в очакване.

Любовта идва в живота ни преобразена в най-различни форми, но единствено и само ние можем да решим дали и как да приемем този скъпоценен дар, дали и как да го почувстваме, дали и как да го изразим, дали и как да го изживеем по пълноценно предавайки го нататък.

„Ще сториш намерение и то ще се изпълни“ не са само думи. Това са думи понесли на крилете си един  универсален вселенски декрет. Декретът е най-мощната от всички молби отправени към нас от Божествената същност. Той е средство, с чиято помощ царството на Твореца би могло да се превърне в реалност тук и сега, посредством силата на изречените думи.

Няма значение къде се намираме, какъв е животът ни в този момент, няма значение, като какви се определяме, важното е, че сме решили да тръгнем на пътешествие използвайки своето въображение в търсене на  ключа, с който ще отворим вселенския портал, за да открием себе си като любим  син или дъщеря на БОГА.

Това е наше безусловно право, дадено ни в мига на сътворяването на безценната  ни душа .

Но дали сме готови да се възползваме от него?

Дали сме готови да платим цената за  този ключ отвеждащ ни до Земния Рай?

За някои тя ще е непосилна, за други трудно  приемлива,за трети интригуваща и подканваща да се сдобие с една рядко срещана, като ценност придобивка.

А какво по-смислено би могло да има в този живот  от това да придобиваме ценности?

Нима те не са единственото, което можем да отнесем със себе си напускайки  земния свят?

Ключът с, който ще отворим магическия портал и ще се озовем в предверието на нашето уникално съзнание е сред тези невидими и безплътни ценности.

Да разгадавам собственото си съзнание за мен е огромно предизвикателство.

Да откривам точката на равновесие, която се определя от желанието ми да потъна в мир и ежедневната потребност да се доказвам  докато работя и си печеля прехраната е настойчив стимул.

Знам, че тази точка на сингулярност е някъде там, отвъд вестибюла на моето Съзнание. Знам, че то е нещо, което няма физическа форма,  че то е отвъд всяка човешка представа и все пак знам, че има материя, която го изгражда и свързва с материята на духа, душата и тялото.

Знам, че  колкото и малко да е това мое знание, то някак си ще ме отведе до време и място, където тайните, необяснимите и скритите неща, малко по малко ще започнат да се проясняват като форми изплуващи сред гъста мъгла. Знам, че с помощта на голямото добро дете в мен един след друг ще свалям  воалите, които са единствената причина да приемам Съзнанието си като нещо тайнствено и обвито в мистерия.

Знам, че Съзнанието, подобно на душата копнее за пространство, за необятна шир, позволяваща му да се разширява и развива.

Знам, че в него пулсира една съвършено чиста кристална частица, свързваща ни по невидим  начин с безначалното.

Факт е, че на земята не съществува човек без съзнание. Каквото и да е то-духовно или първично, извисено или примитивно, неговите вибрации са синхронизирани с начина  на живот на всеки от нас и всички последици от това.

Ключът е в Съзнанието, приело да се слее  в едно с Бога на Светлината, олицетворяващ всичко съществуващо във Вселената.

Защото след сливането никой и нищо не е вече същото. Макар и да са невидими промените за простото око, сетивата са сензори с дълбока и прецизна чувствителност. Те отчитат и най-недоловимото трептене в промяната на честотите създавайки нашата осезаемост. Същата тази сетивност илюстровано изписваше в ума ми цената  за Ключът. Неговата стойност се изразяваше в предаването на Малкия  Аз – този който се ръководи от нашия телесен, бъбрив и често грешащ ум управляван от Егото.

В случай, че  ви е трудно да асимилирате важността на тази цена и ви се струва, че не сте готови да я платите, но все пак ви се иска да се сдобиете с Ключът, просто обърнете гръб на недоверието и скептика във вас и си спомнете  думите “ще сториш намерение и то ще се изпълни“ !

Безсмислено е да се съмняваме, че каквото и да ни струва, каквато и да е цената на отказването от малкия Аз – може  да се спечели Висшия  Аз и в храма на сърцето да започне да управлява сила, равностойна на всемогъществото.

Няма да е много лесно и навярно няма да стане толкова бързо, колкото ни се иска. Но това не е от голямо значение и в никакъв случай не бива да осуетява намерението ни стъпка по стъпка да се научим да живеем с  едно по-извисено съзнание .

Да се откажем от малкия си “Аз“ звучи, сякаш се отказваме от някаква съществена част от себе си, но всъщност ние единствено се отказваме от нейната власт над нас в полза на властта на нашия Висш АЗ, в името на цялото, което всъщност те са и винаги ще бъдат.

Всички ние представляваме отделни клетки на живота, всяко  човешко съществуване в битието е един микрокосмически свят, чийто отличителен белег е способността му да се смесва с клетката Божия, която е макрокосмическото яйце.

Съзнанието е ключът към вселенския портал, отвеждащ ни до пътя и мястото, където сливането на тези два свята  става възможно и реално, тук и сега, докато сме на земята в този живот, в това тяло  и с това сърце, готово да подкрепи всяко наше добро намерение с помощта на голямото добро дете във всеки от нас.

Автор: ЕМУЗАРА

Вижте още: КЛЮЧЪТ