И когато мъката стаила се е там дълбоко,поседни и помоли се от сърце.Ако
не подейства, не се отказвай. Не, недей.

Намери някъде по пътя,
някоя самотна пейка
Поседни отново.
Поплачи.

Сила в тебе има,
макар гласът отвътре да е тих.
Душата знае що е нужно,
затова смири се.Приеми.

Изтрий сълзите и погледни нагоре.
Луната цяла е изгряла
и целува те с прохладния си дъх.
Напомня ти, че Слънцето те чака
от другата страна на твоя път.

Във небето блесва нещо.
Във сърцето трепва светлинка.
Усмихваш се и ставаш,
вече искаш да вървиш.

Във тебе спомена остава,
че двойственост отвътре се стаява.
Но запомни, тя ти принадлежи
и без нея няма да си ти.

janteva