Животът е като пътуване с влак. Всички сме тръгнали от точка А към точка
В.

Всеки от нас има пълното право да се възползва от разписанието му както
намери за добре.Понякога се разминаваме в различните часове на тръгване,
понякога сме в различните му вагони, в различни купета, а понякога в едно и
също. Истината е, че дори да седим в едно купе с някой, пътешествието се
преживява по различен начин. Понякога аз гледам през прозореца наляво, а ти
през този отдясно. Случва се да гледаме и през един прозорец заедно, но
тогава сме адекватни да забелязваме различни неща от разкриващата се
гледка. Възможно е да погледнем за момент в една и съща посока и да
преживеем случващото се заедно. Но дори тогава емоциите няма да се
припокриват.

Най-малкото ще бъдат изразени по различен начин. В крайна
сметка не можем да променим този факт просто защото ти и аз сме различни.
Но пред нас винаги ще стои възможността да споделим изживяното, и ако ти
успееш да вникнеш в смисъла на моите чувства и емоции и аз също така
разбера твоите, тогава това се превръща в нашата историята, която можем да
разкажем на някой друг пътник.Разбира се няма само един възможен влак за
достигане до крайната цел.

Има доста варианти за прекачване, връзки за
по-кратък път, експресни влакове. Случва се да има и закъснение или
непредвидено отпадане на някоя линия. Ех, тогава нещата малко се забавят
или усложняват, но това не пречи. Важна е крайната цел.

Може да се случи ти или аз да решим да слезем на междинна спирка. Тогава става интересно. Всеки ще има различни истории за разказване и все пак ще сме имали поне една малка обща част. Вълнуващо е нали, че може някъде там съвсем неочаквано пак
да се засечем. Кой знае. Но няма какво да ме тревожи защото знам, че все
някога и двамата ще сме в крайната точка В. Там ще имаме всичкото време на
света да си разказваме какво ни се е случило по пътя, или да разказваме
заедно и да се радваме на преживяното.*

*janteva*