Един от учениците на индийския мъдрец Тукарам се поинтересувал как мъдрецът е постигнал своята трансформация, как така никога не се ядосва, как така винаги е толкова любящ. Той искал да узнае неговата „тайна”.
– Не зная какво да ти кажа за своята тайна, – казал Тукарам – но знам каква е твоята тайна.
– Що за тайна пък е това? – попитал ученикът изненадан.
– След една седмица ще умреш – казал важно учителят.
Тъй като Тукарам наистина бил велик мъдрец, ученикът приел думите му сериозно. През следващата седмица той променил поведението си. Започнал да се отнася с любов към семейството и приятелите си. Медитирал и се молел. Правел всичко, което можел, за да се подготви за смъртта си.
На седмия ден той легнал в своето легло, защото се почувствал слаб и пратил да повикат Тукарам.
– Благослови ме, мъдрецо, защото умирам – казал той.
– Благословията ми винаги е с теб – отвърнал мъдрецът. – Кажи ми, как прекара последната седмица? Ядосаше ли се на роднините и приятелите си?
– Разбира се, че не. Разполагах само със седем дни, за да ги обичам. Така и направих. Обичах ги силно.
– Сега вече знаеш моята тайна – възкликнал Тукарам. – Аз осъзнавам, че мога да умра по всяко време. Затова и съм любящ във всичките си взаимоотношения.
Ето това е. Специалният инструмент, който ни дава смъртта, е силата – най-важният компонент на концентрацията.
