Спокойствието на ума е едно от красивите бижута на мъдростта. То е резултат от дълго и търпеливо усилие в самоконтрола. Неговото присъствие е показател за дълбока опитност, и за повече от обикновено познаване на законите и действията на мисленето.
Човек става спокоен, когато започне да разбира себе си като същество, произлизащо от мисълта; защото това знание изисква разбиране и на другите като резултат от мисленето. Колкото повече човек развива своето правилно разбиране, толкова по-сигурно той започва да вижда все по-ясно вътрешните връзки на нещата, посредством действието на причината и следствието, и тогава той престава да се оплаква и ядосва, да се тревожи и да скърби, и става стабилен, уравновесен и с ясна душа. (Бел. на Аеиа: „и с ясна душа“ е свободен превод от думата “serene”. Основното ѝ значение е „спокоен“. Името на настоящата глава е Serenity. Повечето преводачи го превеждат като „Спокойствие“. И, да, това си е напълно правилно. Но за мен същинското спокойствие е например CALM, а считам SERENITY за нещо като напълно чиста, спокойна и прозрачна вода, която пропуска през себе си всички светлинни лъчи, без да ги изкривява. Когато душата ни е в такова състояние, тя е напълно прозрачна, напълно сливаща се с всичко, напълно проникваща във всичко, и най-вече, ставаща Едно със Светлината. Ако душата е замърсена и развълнувана, също както водата – в нея нито може да проникне светлина, нито тя може да предаде тази светлина наоколо.)
Спокойният човек, научил как да управлява себе си, знае как да се приспособява към другите; и те, в отговор на това, почитат искрено неговата духовна сила, и чувстват, че могат да се учат от него и да разчитат на него. Колкото по-спокоен става човек, толкова по-велик е и неговият успех, неговото влияние, неговата сила за творене на добро. Дори и най-дребният търговец ще види как бизнесът му започва да расте, когато той развие по-голям самоконтрол и самообладание, защото хората винаги ще предпочитат да работят с човек, който е спокоен и уравновесен.
Силният спокоен човек е винаги обичан и уважаван. Той е като огромно дърво насред голяма нива – винаги даващо благодатна сянка; или е като скала, която винаги ще те приюти при страховита буря. Кой не обича спокойното сърце, благия и уравновесен живот? За такъв човек няма значение, дали навън вали, или тлее слънце, нито му влияят превратностите на съдбата – той винаги остава с ясна душа, спокоен и благ. Това изключително ценно качество на характера, което наричаме „яснодушие“ (serenity), е последният урок на културата; това е цветът на живота, това е плодът на душата. То е по-скъпо от мъдростта, по-желано е от златото – да, дори от най-чистото злато. Колко незначителна изглежда вечната борба за завоюване на пари в сравнение с яснодушния живот- животът, който се разтваря в океана на Истината, под вълните, оттатък досега на бурите, във Вечния Покой!
„Колко хора познаваме, които вгорчават живота си, които разрушават всичко благо и красиво с бурния си нрав, които унищожават всичко ценно в характера си, и отравят собствената си кръв! Въпросът е дали по-голямата част от хората не разрушава живота и не унищажава щастието си, поради липса на самоконтрол. Колко са малко хората, които сме срещали в своя живот, хора, добре уравновесени, които притежават изключителните качества на завършения характер!“
Да, човечеството се вълнува в неконтролируеми страсти, крещи в неуправляема мъка и се задушава в тревожност и съмнения. Само мъдрият човек, само този, чиито мисли са контролирани и изчистени, може да накара ветровете и бурите на душата да му се подчинят.
Разтърсени от бури Души, където и да сте, в каквито и условия да живеете, знайте това – в океана на живота островите на Благословията се усмихват, и слънчевият бряг на вашия Идеал ви чака да пристигнете. Дръжте здраво кормилото на мисълта. В лодката на вашата душа се намира Капитанът; Той е там, но спи; събудете Го. Самоконтролът е сила; Правилното Мислене е господство; Спокойствието е власт.
Кажете на сърцето си: „Мир, спокойно бъди!“
Споделяйте с приятели на воля:
