Каквото и да става, без значение колко далеч изглежда мястото, където искате да бъдете никога не спирайте да вярвате, че някак си ще го направите.

Имайте вяра, че нещата ще се случат, че Дългият път има цел, че нещата, които желаете може и да не се случат днес, но те ще се случат.

Съществуват ли и съхраниш ли твоите желания, пътя остава възможен.

Знам, че е трудно да не опитваш да спираш вятъра и да не го вмъкваш в представи. Съзнавам, че е сякаш невъзможно да свържеш подредения си в правила и отговорности живот с другото. Но вярвам и че няма по-красиво пътуване от това по пътеката.

Щом успееш да изминеш поредната стъпка, колкото и погрешни да си правил, усещането е все едно си изкачил висок връх. И там, горе, няма сняг, студ и разреден въздух, а уют и топлина. Обаче все по-ясно ти се разкрива една истина и боли, защото все по-недвусмислено разбираш – Слънцето не се е криело от тебе. Точно както и от буболечката. Да, не можеш да го видиш направо, но пък отраженията са били през цялото време пред погледа ти! Боли от осъзнаването колко години си загубил…някак в предисловие. Вместо да живееш влюбения танц на ума и сърцето, откровен повече от предсмъртно желание; чакащ те като жар неразреяна.

 …Снегът покрива всичко с еднообразна белота, а всяка снежинка е различна от останалите; сълзите може да са и от радост, и от болка; уж е пролет и листата се раждат, а умира някой спомен…смисълът е да откриеш целостта…пътеката премахва границите и свързва различията.
Но на нея е самотно, както не е гъсто населена и страната на Вярата. Просто колкото повече светът се разширява, толкова повече присъстващите в него намаляват.

Защото, неиздържимо е лъчите да осветяват всяко кътче от тебе и да осъзнаваш жалките си реакции, с които си свикнал да откликваш на живота. Труден избор е да спреш да се носиш по течението и да смениш посоката, а после да не спираш.

Ала обратното е само предисловие.

Вижте още: Как да изпълняваме желанията си само със силата на мисълта