Tag Archives: безпокойство

Моята загриженост не се определя от “конкретен дразнител” или повод, тя е разпръсната във всекидневието ми и ме съпровожда неотменно. Затова не мога да кажа “за какво” или “от какво” съм загрижен най-много или най-често. [adrotate banner=“2″] Дали пък не мога да констатирам, че аз самият като съществуване (като съществуващ!) съм грижа и безпокойство? Вероятно

Как преживявам безпокойствата си? Аз не съм камък, нито пък вещ – и затова съм изпълнен с безброй безпокойства: аз съм една непрестанна обезпокоеност. Самото съществуване, изглежда, ме прави обезпокоен, лишен от спокойствие, загрижен: това е „факт на живота“ ми, с който не мога да не се съобразявам. С безпокойствата си не мога да се справя