Намираш се…незнайно къде. Пристъпваш бавно. И плахо. Протягаш ръце, но докосваш само тъмнината… За миг- лъч спасение!… Път. Не знаеш накъде води и няма как да разбереш. Виждаш врати със спуснати железни решетки. Пусто е. Озърташ се…Секунда- две. Не повече… [adrotate banner=“2″] О, не! Отново е тъмно!.. И изведнъж… Изведнъж усещаш как някой те сграбчва …
