Пътувал някога по света един търговец, който не търпял около себе си нищо здраво, силно и добро. Разрушавал и унищожавал доброто до основи. Красотата го дразнела и довеждала до ярост.
Веднъж, докато пътувал с камилата си през пустинята, наближил един оазис и видял нежното връхче на току-що подала се от земята палма. Още щом я видял, се раздразнил. Намерил по-тежичък камък и затиснал с него връхчето на новороденото дръвче. Усмихнал се доволно и продължил пътя си.
Палмата дълго се опитвала да се измъкне от тежкия товар, но безполезно. Тогава младото дръвче решило да приложи друга тактика. Решило да започне да се развива в дълбочина, да пусне по-дълбоки корени в почвата, за да издържи тежестта на камъка и да не загине. Колкото по-дълбоко навлизали корените в земята, толкова повече влага намирали там и дървото ставало все по-силно и все по-високо.
Тази палма станала най-високата и силна от всички наоколо, излязла изпод сянката на останалите дървета, получила повече слънце и се превърнала в най-могъщото дърво в пустинята.
Много години по-късно, пътят на същия този търговец минавал отново през това място. Той решил да намери камъка върху изсъхналата палмичка, за да се наслади на плодовете на своя труд. Но колкото и да се старал не могъл да го открие. Палмата забелязала своя мъчител, огънала връхчето си към него и той съзрял в сърцевината й, същия този камък, който така упорито търсел по земята.
– Благодаря ти за злото, което ми причини – прошепнало му дървото. – То ме направи по-силна. А силата ми донесе мъдрост и доброта.
Това, което не ни убива, ни прави по-силни. И когато осъзнаем тази мъдрост, „мъчителите” ни се превръщат в … Учители.
Споделяйте с приятели на воля:
