На санскрит думата  „карма“ означава „действие“. Третият закон на Нютон е почти еквивалентен на закона на кармата: Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Основната разлика между „закона за кармата“ и закона на Нютон за динамиката, обаче е по отношение на посоката на действие (противодействие), тъй като голяма част от нещата, които ни се случват всъщност имат много по-дълбоки причини от нашето конвенционално разбиране за света, а именно – някои неща се случват по определен начин, заради събития в бъдещето, без да имат връзка с миналото.

От друга страна според логиката на кармичните взаимовръзки, силата на действието не е равно на силата на противодействието, а носи със себе си такава принадена стойност, която е обвързана с времето за осъзнаване на кармичната обремененост. Или казано по съвсем прост начин – колкото по рано осъзнаеш и преработиш погрешките си, толкова по-малко карма ще платиш. Защото който и какво да прави, винаги идва момент за плащане на сметката, а разумността във Вселената записва всяко едно наше действие, желание и постъпки.

Днес е важно да си припомним, че развитието на човек не се разгръща само когато той се намира тук на Земята, а в съществената си част също и когато хората се намират в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Във вътрешната карма на човек имаме нещо твърде характерно, когато е налице определено съотношение на четирите члена на човешката природа – съотношението между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза.

Когато знаем, че в душата ни, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, едва тогава ние започваме всъщност да разбираме същността на нещата и причинно-следствените връзки. В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята и върху начина, по който земните хора са отивали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят.

В днешната материално-технократска епоха повечето от нас са загубили най-естествените и основни сензитивни качества и възприятия. Макара заобиколени от топ-технолгии и научни трудове, е налице едно масово откъсване от разбирането на кармичните взаимовръзки в Природата.

Днес хората живеят така на Земята, като че ги засяга само Земята, а целият Космос няма въздействие върху планетата ни и човека. Това е много ограничено схващане. Да се разбере кармата, не значи да се говори някак в понятия за редуващите се земни прераждания. Да разберем кармата, означава да чувстваме в нашите сърца това, което можем да чувстваме, когато виждаме как чрез човешките души в по-късните епохи се влива онова, което е съществувало в минали времена. Когато виждаме как действа кармата, тогава човешкият живот получава съвършено друго съдържание. В действителност човешките души са много по-богати от това, което си представяме и ние не бихме могли да познаем тяхното съдържание само от един единствен земен живот, защото в тяхната дълбока същност стоят запечатани следи от хиляди прераждания.

За да се разбере в дълбочина кармата, а не да бъде опакована в тривиални цитати, като – „каквото правиш, това ще ти се върне“ и други подобни, ние трябва да вникнем в по-дълбоките състояния на човешката душа. Ето какво казва в тази връзка Рудолф Щайнер:

„Тук на Земята смъртта е нещо, което връхлита човека. Съвършено различно е положението при слизането от духовния свят. Там се касае за едно ясно и напълно съзнателно действие, за едно обмисляне, произтичащо от всевъзможни дълбочини на душата. Там се касае за това, човек да погледне, каква извънредно голяма промяна настъпва с него, когато трябва да смени духовно-душевните форми на живот от предземното съществуване със земното съществуване.

И при това слизане човекът вижда, как той просто трябва да се приспособи към условията на културата и цивилизацията, но също и към условията на тялото, които могат да му бъдат предложени в една определена епоха. Като оставим настрана условията на културата и цивилизацията, нашата епоха не дава така лесно тела, в които животът да може да бъде прекаран по стария начин, както са живели посветените.

И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на възпитанието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там. Но душата не изгубва онова, което по-рано е развила в себе си. Само че то се изразява по друг начин. Основната конфигурация на душевността остава, но тя се проявява по друг начин.“

Съвременният човек днес много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си. И особеното е именно в това, че днес човекът, точно когато се устреми към духовното, точно тогава много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си. Ако човек не се откъсне от себеживеенето, то той никога не може да разбере кармичните взаимовръзки.

Човек трябва да има смелостта да забелязва кармичните взаимовръзки, а не да гледа настрана, без да им обръща внимание. За кармическото разглеждане на живота е абсолютно необходимо, човек да усвои известна дарба да излиза вън от себе си, да се потапя в другите. Само тогава  отношенията в живота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение. И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас ние трябва да почувстваме връзката на божествения свят с човешкия свят.

Вижте още: Кармични отношения