Колко приятели са ни нужни и какви да са? Количеството определя ли качеството или по – скоро не?
Има моменти в живота, в които човек остава почти сам, а понякога е напълно самичък… Момент, в който май е време да се преосмислят приятелските отношения. Момент, в който трябва да разбереш какво правиш с даден човек и дали си щастлив или напротив, чувстваш се затормозен!
Аз май се намирам точно в този момент. И друг път съм била… Едни хора идват, други си отиват от живота ни! Моята духовна учителка ми казваше , че всеки като си изпълни мисията към нас си отива. Да, права е! Научих нещо ново от приятелствата, които гаснат. Предполагам, че съм била добър учител за приятелите си.
„По – добре сам, отколкото в лоша компания “ се оказва напълно вярно твърдение. По – добре не приказвай, ако не могат да те разберат. По – добре не спори, не се обяснявай, истинският приятел, онзи със сродната душа няма да те накара да го правиш! Ако все пак се стигне до това, замисли се какво ти дава и какво ти взима това приятелсто! Бъди честен със себе си, помисли за мечтите си, за целите си и за бъдещето и виж има ли място в него за точно този човек, твой приятел.
Опитвам се да не съжалявам за това, което е било и че вече го няма.
Мисля, че всичко, което се случва в живота ни е за добро, нищо че на моменти изглежда сякаш света свършва. Просто като излезем от ситуацията, ще видим, че наистина всичко се е развивало по най – добрия начин за нас. И знам, че след всеки предишен момент на самота е идвал нов момент с порив за живот, с нови хора, с нови уроци, нови срещи, нови спомени…
Таня Касабова-Христова