Tag Archives: притча

Един човек се разхождал по уличките на провинциален град. Разполагал с време и затова спирал за малко пред всяка витрина, пред всеки магазин, на всеки площад. Като завил на един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, под чиято тента не било изложено нищо. Заинтригуван, той отишъл до прозорците и доближил лице до стъклото, за

Нали знаете, че разказвам истории, ще ви кажа сега една за двама индийски гуру. Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият – само двайсетина. Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал: – Мислиш ли, че знаеш повече от мен?

Имало едно време един брахман. Той бил много много беден, толкова беден, че не можел дори семейството си да изхрани. Не издържал на тежкото бреме и решил да сложи край на живота си, като се удави в близката река. Отишъл той при реката и що да види, Лакшми, богинята на богатството, и Ганеша, богът на

Някога живял човек, който странял от другите хора. Не понасял алчността и егоизма на останалите в селото. По тази причина всички го намирали за странен и не общували с него. Той винаги правел това, което му диктуват сърцето и разумът и не се влияел от чуждото мнение. Веднъж един човек го попитал: [adrotate banner=“2″] –

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала: — Кажи ми, защо вървиш след мен? [adrotate banner=“2″] Мъжът отговорил: — О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че

Отидох до магазина за домашни любимци с идеята да си взема кученце, но единственото животно, което беше останало се оказа една мислежка. Магазинът изглеждаше доста опърпан. Имаше разпилени гранули храна по пода и вратите на клетките висяха отворени. „ Имате ли кученца? „ – попитах собственика, който стоеше до един празен аквариум. Ципът на панталона

„Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не