Хората, които еготрипват най-много и най-често, са тези, които се страхуват най-много. Защото това е първичната функция на егото – да се страхуваш. Но дотолкова, че да те опази жив, за да изпълниш мисията си, не повече. Но ние, хората, му дадохме контрол над целия ни живот и всяко наше действие.

Колкото повече се страхуваш, толкова по-склонен си да правиш неща, които са “правилни”, доблестни, показващи голямо сърце и широк мироглед, за което да получаваш похвали и потупване по гърба (което егото иска), за да можеш да се чувстваш сякаш имаш смисъл в този свят. Обратното също работи – колкото повече се стремиш да правиш неща, които не са “правилни”, но те правят различен, разбиващ стереотипите, бунтар, толкова повече внимание привличаш към себе си, макар и негативно (което егото иска) и така отново се чувстваш сякаш имаш смисъл.

Може да получаваш внимание и по трети начин – когато винаги си онеправдан, когато на теб винаги ти е “по-трудно”, отколкото на останалите, когато просто не си “извадил късмет” или пък все имаш карма за изкупване и затова страдаш, когато не си физически или психически здрав и когато винаги си жертва на обстоятелствата и все някой не те разбира.

В този случай също получаваш това, което егото иска и затова ще продължаваш да поддържаш модела и да нямаш всъщност никакво желание да бъдеш спасен.

Всичко произлиза от страх.


Независимо дали си работещ, успешен и проспериращ (по стандартите на обществото ни), дали си черната овца, която постоянно повтаря какъв мизантроп и нихилист е с ехидна усмивка, плюейки саркастични подмятания или си духовен и състрадаващ емпат, който винаги усеща болката на всички и затова не може да е щастлив, всичко това винаги ще е в служба на егото, което просто се страхува, че никой няма да му обърне внимание, ако е нещо различно от това.

А единственото различно от това е човек, който обича себе си, което егото се е постарало да направи да звучи като “егоист”, за да не може никой да припари към тази опция.

Но… запитай се, защо правиш нещата, които правиш?
В 9/10 случая ще откриеш егото зад повечето си действия в този живот. Избери нещо различно за себе си, ако не искаш да чувстваш съществуването си като постоянно бягство от the void within. Защото да се усещаш без смисъл и без посока е също толкова арогантно.

Така казваш нещо от сорта на “Да, природата е съвършена, тя никога не бърка, цялата вселена се движи по определен начин, има перфектен дизайн и всичко пасва с всичко идеално, но аз, само аз (или ние хората, като вид), излизам извън този дизайн и съм несъвършен и лишен от смисъл.” Уау, колко си/сме специален/специални.

Много често съм чувала хората да говорят с презрение за хората. Има ли други същества на тази планета, които да изпитват искрена омраза към собствения си вид? “Ние сме рак на Земята, ако ни нямаше всичко щеше да е наред!” Подобни твърдения, believe it or not, са супер егоцентрични. Такова придаване на важност, такова чудо. Много са удобни и за егото, защото пак излиза от цялото и стърчи с “различността си”, макар и да е по негативен начин. Просто няма нужда от такива изпълнения. Защото човешкият вид и ти в частност, няма как да се делиш от цялото, защото всичко произлиза от едно и също място.

Противно на това, което християнството проповядва, няма неща, които да са от Бога и неща, които да са от Дявола. И Дявола е от Бога. Следователно това, че съществуваш автоматично означава, че имаш смисъл и ако не вярваш в това, значи казваш, че това да си жив няма стойност.

Това да имаш това съвършено тяло, това работещо сърце, този функционален мозък, тази възможност да се изявиш на Земята под тази конкретна форма, че всичко това не е ценно за теб. Казваш, че Творецът създава боклуци. Че подаръкът живот, който ти дал е отпадък, който си готов да хвърлиш в кошчето. Get off your high horse и слез на земята и най-накрая осъзнай, че не можеш да избягаш от нещо, което никога не е съществувало на друго място, освен в главата ти.

The void е избор и ако не осъзнаваш, че присъствието на това усещане, което е като черна дупка, която те поглъща е до голяма степен предизвикано от самия теб, ти няма как да си свидетел на изчезването му. Защото някаква част от теб явно има нужда от него. Затова за всяко вярване, което не ти служи ползотворно, намери доказателства, които да го опровергаят, защото мозъкът ти трябва да намери алогичност, за да поиска промяна.

Промяна, която егото ще възприеме като смърт, но промяна, която на теб ще вдъхне живот!

Вижте още: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието

 

Pin It on Pinterest

Share This