Простете ми, аз вярвам в чудеса.
Самата аз се случвам като чудо.
Аз вярвам точно в малките неща.
В гъсеницата с дух на пеперуда.
Простете ми, измислих си небе.
Не, не е синьо, малко и прозрачно.
Измислих си и вечност на дете,
където да се губя многократно.
Там всеки път се случвам по – добра
и точно ти си моята принуда,
причината за простите неща,
за хаос сътворен от пеперуда,
за всеки камък – малка канара,
обърнал и най – тежката каруца,
замахът на тъй леките крила,
причината за всичко да се случи.
Простете ми, аз вярвам в чудеса
и в тихата обичаща вселена.
Небето се пробужда в небеса,
а аз съм в теб реална и простена.
Споделяйте с приятели на воля:
Хубав стих…. но чудеса няма ! Има непознати още закони на човека, които той смята за чудо. Нима си мислите, че Творецът на света ще нарушава установените закони заради вас ? Човекът е твърде невеж и в детска възраст още….
Какво значи „закони“. Не сме ли решили ние, неуките, че това са някакви закономерности. Даже си мислим, че ние сме ги измислили. А истината е някъде… наоколо. А това че не ги знаем и разбираме, не значи, че чудесата не съществуват. Така преди време не сме знаели и за електичеството…