Здравейте! Казвам се Деница Габровска, родом от Варна и след по-малко от месец ще навърша 25 години.
Ще започна раказа си от далечната 1997 година, където ме връщат съзнателните спомени. В моите очи смятам, че съм била кротко, плахо и свито дете, подложено на физическо насилие от страна на доминиращия родител. Може би не помня хубавите моменти, а само тези, в които съм била наказвана и „пошляпвана“. Годините минаваха и когато бях четвърти клас родителите ми се разведоха. Отново бе тежък момент, майка ми трябваше да се справя сама с всичко и успяваше!
С течение на времето разбрах, през колко лишения е минала, но винаги ми е осигурявала, това от което съм се нуждаела. През този период започнах да тренирам баскетбол. Стане ли въпрос за спорт, първата асоциация, която ми изниква в ума е „дисциплина“. Години бях отдадена с цялото си сърце, търсейки мястото си от Варна до София и от отбор в отбор. Медалите, които са заровени в някоя кутия сами по себе си показват, че приключих вземане- даването с този спорт, когато един ден отидох на очен лекар и не ми казаха, че имам частично отлепени ретини. Контузиите се насъбраха и настъпи времето да започна нова страница от житейската си книга. За мен това си беше „шамар“ със засилка. На 18 години, тъкмо завършила спортно училище, безславно приключва спортната си кариера, аз решавам да се върна във Варна, за да запиша университет. За баланс, получих още един вербален „шамар“, защото според част от близките ми да се върнеш в провинцията бе акт на деградация.
Беше голям шок за мен, нова среда, нови хора, нов начин на комуникация и точно две седмици, след като бях започнала да уча, аз си стегнах куфара и заминах за Атина.
Тук е и момента да спомена, че през този период майка ми живееше на гръцки остров и се виждахме веднъж годишно, а малко след развода спрях да комуникирам с баща си, защото всичко негативно, което изпитвах към него не бих могла да го „облека“ в думи. Записах се да уча гръцки език, всеки ден, шест месеца, намерих си едно трето дивизионно отборче, колкото да поддържам форма. Трябваше ми някаква работа, поне докато науча малко език, та започнах, като разнасях каталози по домовете. Дойде лятото, аз исках поне за малко да съм на една територия с майка ми, та си намерих работа като сервитьорка на въпросния остров. Определено трети път няма да работя за гърци! Работих като вол 5 месеца от 7 до 2-3, без ден почивка и определено на безценица, за това, което вършех. Но от друга гледна точка, ако не беше се случило така нямаше да си оценя труда след това. Разбира се от всички тези моменти имаше и много положителни истории, но за тях има друг замисъл.
Този остров се оказа следващото повратно камъче в живота ми, защото там НЕслучайно една българка, дойде да се запознае с мен. От целия разговор, който сме провели помня само, че тя ме попита с какво се занимавам и какво мисля да правя занапред. Аз и отговорих с клишетата, университет, работа, семейство, деца и пак работа. Тогава тя от нищото попита: „А, мислила ли си да се занимаваш с масаж?“, тогава само дето не и се изсмях в лицето, това беше много далече от моята сфера на интереси, типични за едно младо момиче. С течение на времето аз продължих да поддържам връзка с тази жена, но отговора на този въпрос бе останал да витае из пространството и бавно си проправяше път в живота ми…
Е, обратите отново не закъсняха, както и кризата в Гърция, та аз отново с наведена глава трябваше да се прибера във Варна. Беше месец декември, точно преди сесия, когато презаписах специалността, която бях започнала да уча. От спортните години ми липсваха доста от знанията, защото аз бях съсредоточена да тренирам двуразово. Беше дълга и емоционална зима, но взех изпитите успешно. Лека полека създадох приятелства, започнах да свиквам с новия студентски живот и ми харесваше. След запознаването ми с въпросната жена на острова, започнах да се интересувам от езотерична литература и да търся съмишленици. Няма да лъжа, че на моята възраст това не беше лесно. Виждах такъв човек в очите на майка ми, която правеше първите си крачки в Theta Healing (или така нареченото в България Тета лечение). Тук отново трябваше по някакъв начин да олекотявам майка ми с издръжката и започнах работа в Макдоналдс. Казвам го, защото благодарение на тази работа отказах месото! На втората година от образованието ми имах възможността да замина на бригада в САЩ, където на средата на престоя ми ме осени идеята да остана нелегално и да се оженя за мениджъра ми, докато взема документи. Явно доста ме е дострашало, та отново се завърнах в прекрасния морски град, който всеки път ме посреща с нови по- хубави възможности.
На следващото лято бавно започна изпълнението на мисията „ Детската ми мечта е да стана стюардеса“. Намерих си работа, като сервитьорка на варненското летище, където постоянно бях залепена на прозореца и се радвах, като малко дете, когато излиташе някой самолет. Прекрасно лято, чудесни хора и положителни емоции.
На следващия лятен сезон бях ударила на камък при намирането на работа. Вече се бях отчаяла, когато една колежка от предходната ми работа ми звънна, да ми каже, че е видяла кандидатурата ми за администратор. Отидох на интервю, влюбих се в уютния, малък семеен хотел и веднага знаех, че ще работя там. Отново вмятам, че няма нищо случайно в живота ни! За моя изненада се оказа, че цяло лято ще имаме гости от една авиокомпания. Ура! Винаги съм се възхищавала на „летящите хора“, които се оказаха изключително земни, а в края на лятото бяхме, като едно голямо семейство. В сетните дни на моите подвизи, като администратор, успях да си постеля килимчето за поредния повратен момент. Вече познавах правилните хора, които ми дадоха необходимата информация, за предстоящия курс за стюардеси. Месец по- късно, аз вече бях в София, адреналинът ме блъскаше от всякъде, защото бях на крачка да изживея детската си мечта! Емоционална съм и си признавам, че редовно пусках по една сълзичка, гледайки през ограничаващия ме илюминатор. Най- ценното за мен от времето прекарано в авиацията бяха две неща – първо имах и друго желание, да отида в Индия (и това се случи, без ни най- малко да подозирам от къде ще се появи възможността) и второ – че се научих да ценя живота и всеки един момент от него. Защо? Това отново е друга тема.
След като достигах поставените цели, все едно искрицата изчезваше и се появяваше глад за нещо ново. Желание да надскочиш себе си, защото, когато следваш пътя си нещата, хората и събитията се подреждат от самосебе си и виждаш, че дори и най-смелите ти мечти са възможни.
Така стигаме до наши дни и мога да се върна малко назад, защото някои събития се случваха паралелно и мога да наредя житейския си пъзел. Помните жената, която ми зададе въпроса за някакви си масажи, нали? След въпросното лято, когато работех на варненското летище, аз отидох на заслужена почивка до гръцкия остров, където живееше тя, а и майка ми, все още. През двете седмици прекарани там, тя ме научи на масажните техники, които знаеше. Беше видяла някакви качества в мен, но аз все още бях в конфликт с тях, до момента, в който не направих първия си масаж. След неговия край аз изпитах едно блаженство, щастие и вътрешен баланс. Последното за сефте го имах, като преживяване! Бях изумена от себе си, никога не се бях виждала в такава светлина, но се появи онова чувство на сигурност, че това е пътят. Към края на престоя ми, тя отново ми подхвърли нещо. Каза ми, че в Гърция щяло да има някакъв курс по „Масаж на пеперудата“. Без грам двуумене, съмнение и хабер да си имаме, какво ще представлява, успяхме да си запазим последните две места.
Въпросният Масаж на пеперудата е само една от техниките в метода Gentle Bio- Energetics( Нежна Био- Енергетика). Теорията на Gentle Bio- Energetics е базирана на взаимодействието на три основни концепции, които очертават жизнения ни модел: жизнена енергия, травма и защита. По своя характер тази енергия пулсира, разширява се и се свива, зарежда и се освобождава като поток през тялото ни, за да образува енергийно поле. Преживявайки някаква травма, нашия нормален жизнен поток се прекъсва и в резултат на това ние си създаваме една преграда, като защита.
Явно моментът за поредната промяна почукваше тихичко на вратата ми, но аз само това и дебнех. Вече бях малко по-запозната с езотеричната литература, мисленето ми бе доста по-различно от последните 3-4 години, имах нови интереси и кръг от хора около мен, не четях новини, нямах телевизор вкъщи, посетих няколко курса поTheta Healing, промених начина си на хранене, изчезна алчното желание да имам безброй ненужни материални придобивки( всичко необходимо ми се събира в един куфар) и куп други положителни извадки. Въпросният двуседмичен семинар беше на съвсем друго ниво, но аз бях част от от него. Продължавах да се изумявам от себе си, но и бях безкрайно благодарна, за това, което ми се случва.
Ще направя леко лирическо отклонение, за да вмъкна и баща ми в историята, който има не- малка пасивна роля. Както започнах, детството ми не бе от най-безделните и помнещи се с добро. Дълги години изпитвах гняв, ярост, обвинения, негодувание и всички цветущи негативни емоции и чувства, които се пазеха зорко от клетъчната памет на тялото ми, към човека, който ме е създал и ми е дал това, на което той е бил научен. Беше време да си взема живота в ръце и да спра да обвинявам някой, за емоциите, които тая в себе си. Към края на семинара, все едно бях нов човек. Едно огромно бреме беше свалено от плещите ми, една омраза беше освободена, много ситуации бяха погледнати от друг ъгъл и бяха осъзнати, една любов се прокрадна и запълни всички свободни места в тялото ми. С всяка една от техниките в този метод, работих по различна наболяла тема, които оставих след себе си, но най-важната крачка за мен, беше да си подобря отношенията с баща ми. След дълги години работа със себе си, осъзнаване и семинар в Гърция, днес съм в прекрасни отношения с него, мама две (иначе казано мащеха) и сестра ми (от втория брак на баща ми).
Сега все още вървя по буренясалата пътека, която разчиствам с цялото си сърце. Стъпка по стъпка полагам основите по пътя който искам да извървя, а именно да споделя тази техника с други съмишленици. Много мъки ми костваха да стигна до тук, но ако не се беше случило всичко това, нямаше да съм човека, който написа тези редове.
С тази история не знам как бих могла да мотивирам някой, но сърдечното послание, което имам към Вас е да вярвате в себе си, на интуицията си, да търсите вътрешния баланс и да следвате знаците. Всеки е минал през трудни периоди, но точно когато гъсеницата си мислеше, че животът свършва се превърна в пеперуда.
Споделяйте с приятели на воля:
