„Единственият език, който те знаеха бе любовния.
Накрая те трябваше да се сбогуват, но незнаеха как да си го кажат”
Истината не винаги е лесна. Понякога е болезнена и често тъжна.
Този път тя е поетична.
Там бяха две деца, които растяха в трудни времена на непрекъснато търсене на безопасност. Нещо да ги избави от хаоса, който беше зад всеки завой. Вместо това те се основаваха един на друг и създадоха свой собствен свят, който принадлежеше само на тях двамата. Той бе изпълнен със смях и сълзи, целувки, наркотици, юмруци, битки, бегълци, ченгета, сърфинг, гняв, смях и любов. Дисфункция накъдрена през всеки ход. Това беше единственият модел, който някога им бе известен и те го приеха. Несъзнателно, методично докато тя се превърна в чудовище, което ги разкъса.
Там бяха два кораба минаващи през нощта. Те не предполагаха, че някога ще се разделят.
Тя стоеше с ръка на сърцето, а него го оковаха във вериги. „Обичам те безкрайно и никога няма да дам любовта си на друг“ – каза тя. Картина на света в много различни цветове, които може би никога нямаше да се срещнат отново.
„Толкова съм благодарен за времето прекарано заедно“ – успя да извика той, преди да го отведат. Той се молеше да му бъде дадена сила и без значение колко страшна буря щеше да се появи, отново да се прибере. В този момент се разбра какво състрадание, компромис, прошка, доверие и колко истинско е всичко. Не са много може да се каже тези, които имат човек до себе си, който да извикат по всяко време, през деня или нощта, които ще захвърлят всичко, за да се притече на помощ. Те помежду си дадоха този подарък, като се надяваха той да е безкраен.
Когато казваме сбогом на някого ние не го забравяме. Ние просто спираме да говорим с него. Така ние живеем в мълчание за известно време, така че да можем да направим място, за да го чуем отново.
Когато казаха сбогом на тяхната романтика и се оставиха в оковите на фантазията те създадоха, вълнение в нас за това каква ще е развръзката по нататък.
Тя знаеше, че той ще бъде страхотен съпруг и баща и не можеше да чака. Знаеше, че отдава място в живота си за любов толкова дълбоко, че дори океана ще бъде ревнив.
Мисълта от това да бъдат отново заедно и даваше светлина, спокойствие и надежда. Те не само бяха любовници и най-добри приятели, но те бяха и семейство. Но всичко се промени и те трябваше да приемат промяната. И двамата заслужаваха тази еволюция да продължи. И двамата заслужаваха да бъдат с партньор, който държи на другия, вълнува се, вдъхновява го и помага за изграждането на съвместен живот.
„Сълзите са поток, когато аз казвам сбогом моя любов. Чувал съм, че болката е мерило за растеж и аз се чувствам трансформиран вече. Чувал съм, че за да продължим напред понякога се налага някой да си тръгне. Аз оставам с идеята да остарея с теб и да имаме деца. Оставам с идеята да бъда твой приятел.” – тези мисли нахлуваха в главата му с очакване да бъдат прочетени и от нея. След това той затвори очи и се пренесе в света на спомените.
Те бяха една огромна част от живота си, която никога нямаше да забравят. Бяха благодарни за цялата красота, любов и доброта, които бяха си дарили през времето прекарано заедно. Те бяха направили отпечатъци в сърцата си. Подарък, който никога нямаше да бъде повторен, купен, продаден или произведен. Това беше техния таен език, който само те двамата знаеха. Таен език, който бе тухла по тухла, за да се превърне в една истинска любовна афера. Когато казаха сбогом на тяхната романтика и се оставиха в оковите на фантазията те създадоха, вълнение в нас за това каква ще е развръзката по нататък.
Скоро те трябваше да говорят на друг език. На език, който ще бъде построен грижливо в малките моменти между две отворени сърца, които са достатъчно силни, за да се потопят в народния език на любовта.
Надявам се да намерите някой, който говори вашия език. Вие го заслужавате!
Споделяйте с приятели на воля: