Хлапетата бяха 7-8-9 клас една групичка от квартала, които се лутаха между „кой съм аз“  „какво да правя с живота си“  „всичко е гадно“. Всичко започна в един дъждовен ноември, когато им раздадох стари фотоапарати с нарязани ленти по 10 кадъра – нямах повече, а те бяха 5-6 деца.

Нахлузихме шапките, дъждобраните и отидохме да снимаме темата „антиархитектура “ на столицата в 10 кадъра. Пихме какао и през седмицата направихме среща да се посмеем и излъчим оскар. На тази маса в кварталното кафе ми дойде идеята да им дам проект за по-дълго. Да издават тяхно си списание, като всичко от – до е тяхна идея и творчество – име, текстове, разкази, новини за групата, песни, музика, редакция, анимация, снимки, печат, подвързване…всичко.

Излезе първия брой на сп. Сбръч. Имаха пълна свобода за творчество, имаха отдушник, сами намериха всеки за себе си какво може и какво иска , станаха екип, научиха се да правят мини бюджети от джобните и да си планират времето, да мотивират приятелите си и да ги въвличат в каузата и най-важното да се забавляват и чувстват значими…

Днес вече са големи всеки с гаджетата и семейството, всеки учи и се върна някъде по света, но всяка свободна минута се търсят и са заедно. Ако искам да видя някого всяка вечер в 20ч. негласно има сборен пункт във въпросното кафе /понякога просто на скайп връзка/. Обичам ги…..

Автор Вери Уайт – Янева

Споделете и вашата история в Evolife.bg на http://evolife.bg/dobavi-istoriq/ и помогнете на повече хора да бъдат здрави, щастливи и осъзнати!