изгубени-в-превода-на-чувствата-си-evolife.bg

Изгубихме се в превода на чувствата си.

Защото единият от нас не разбираше езика им.

А другият не умееше да ги държи в себе си.

Разминахме се в словореда на една любов, която се опита да полети…

Но вместо това падна и си счупи крилете. Изкуственото дишане не помогна особено.

Прегръдката на телата ни не успя да притъпи болезненото чувство в душата…

Вероятно ни заболя и двамата. Толкова, че да се откажем от тази реанимация.

Не се съживява нещо, което е счупено до патология. Нали?

Оставяме я по средата …да агонизира, да хваща ръжда, да се изтича по тротоарите, да се въргаля в калта.

И продължаваме сами, рязко обръщаме гръб, за да не видим соленото в очите си.

Стискаме в юмрук липсите си. Преглъщаме виковете си.

Препъваме се в разхвърляните части от това, което имахме.

Нищо!

Не се обръщай!

Любовта обича смелите.

За да живее.

А нашата ухае…на свещи и тамян!

Автор: Донка Тенева

Споделяйте с приятели на воля:
  •  
    2
    Shares
  • 2
  •  

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *