43grad26jul09 003

Животът ни е като река. Започва като в приказките, малък извор на тайно място в красива и спокойна гора.

Постепенно ручеят набира сила и търси своя път надолу. Изведнъж започват бързеите, потокът става все по-буен, а препятствията- все по-трудни.

На този етап се научаваме да плуваме. Някои по добре, други – не толкова. Но и едните и другите запомняме завинаги буйния поток и неговите светли пръски и искри…

Рано или късно, леглото на потока се разширява, течението се забавя и реката се носи бавно напред.

 

Но не. Усещането за сигурност е толкова измамно.

Реката е пълна с водовъртежи и неочаквани завои, прагове и подводни скали. Понякога някой от плуващите потъва. Тези около него се опитват да му помогнат, но не винаги успяват.

Реката продължава напред.

Тези, които плуват, прекрасно знаят, че удоволствието от плуването във величествената река не може да продължи безкрайно.

Там някъде в светлата мъгла е Големият водопад. Понякога неговото зловешо боботене се чува, друг път – не.

Случва се някой чудак да се опитва да плува срещу течението назад.

Не е разрешено.

 

И все пак съдбата на плуващите е изцяло в техни ръце – те трябва да спазват закона на Реката. Ако си помагат, ще плуват по-добре.

Страхът от Големия водопад е излишен – остава надеждата,че след него е оше по-красиво…

П.П.Написани в труден момент,тези думи ме накараха да преоткрия

мъжа до себе си. Той е техния автор.

 

Споделила с читателите на Evolife.bg – Иглика Нинова

 

Споделяйте с приятели на воля:
  •  
  •  
  •  

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *