Искайки да бъда “това или онова”, аз тръгвам към едно или друго бъдеще, което касае само мен. Бъдещето ми е “някъде напред”, но през проекта за това какво искам аз хвърлям мост към него, “забягвам” в своето бъдеще, а след това правя нужното за да го “доведа при себе си”, да му придам реалност. Ако всичко това е така, то не следва ли вече да определя какво точно искам да е моето бъдеще?

Следва, разбира се, но когато опитам, се оказва, че това е невъзможно: “проектът”, оживотворяван от моя порив към живот, не е “план”, за да може да бъде “рационализиран” и следователно изразен с думи. Моят жизнен проект е, казах, влечение и копнеж по цялост, по изразяване на пълнотата на самата жизненост, а това не може да се схване като “поредица от цели” или като “стратегия”, която може да се обясни върху хартия.

Оттук следва, че аз не зная какво точно бъдеще си желая: ако “знаех”, то едно такова бъдеще мигом би станало съвсем нежелано. Трудно е да се изрази “по-понятно” за какво тук става дума, но ще опитам така: аз не мога да лиша своето бъдеще от спонтанност, от неизвестността, от възможността за изненади, от непредвидимост и случайност. Казвайки “това е моето бъдеще!”, аз сам обричам себе си на едно бъдеще, което губи привлекателността си заради “разсъдъчно-ясната си предвидимост”, заради неотвратимостта си – и затова едно такова бъдеще, казах, става отблъскващо за мен, нежелано, понеже е лишено от загадката си. Ако аз “ето сега” слагам някакви граници и “определеност” на своето бъдеще, ако с този мой акт аз го “пред-определям”, то с това аз сам себе си лишавам от свободата да правя своето бъдеще в самата непосредственост на актуалното му преживяване, един вид “когато вече съм в него” и от мен се иска само решимостта да реагирам свободно и отговорно.

Казвайки: “Това е моето бъдеще!”, аз от този миг започвам да живея “по план”, но животът е нещо, което не може да бъде сведено до “план”, до голата измислица. “Рационалната схема”, “планът” лишава живота от най-ценното в него, от неговата спонтанност, от безброя възможности, заложени в него, от самата авантюра, от рисковете, изненадите, от непредвидимостта, хаотичността. Един вид става така, че чрез своя план “за живот” аз лишавам живота си от “живец” и от жизненост, един такъв безжизнен и “планируем” живот съвсем не ми е по вкуса, той е загубил цялото си очарование и става прекалено скучен.

Не мога и не искам да живея “по план”, “по разписание”, моят живот не е междуградски автобус, който има “график” и “спирки”, и в който се возят оклюмали и заспали непознати лица. Ето защо предпочитам да имам не само едно бъдеще, а много такива, между които мога вече да избирам, от които мога да се възползвам свободно, непринудено и отговорно. Ако бъдещето ми е само едно, само “това”, ако сам аз съм си го “предначертал” в някакъв свой непонятен порив към стерилност, то тогава неминуемо ще ме обземе страшна скука и пълна неудовлетвореност от “такъв живот” (а живот ли е това?), а аз едва ли ще намеря сили да го понеса.

Едно поне е сигурното: желая си всяко друго бъдеще, но само не “това”, само не “такова”, “строго регламентираното”, “програмираното”, “планираното”, “разгръщащото се по схема”. Всяко друго бъдеще за мен е по-добро и е за предпочитане тъкмо защото аз не зная какво ще бъде то, а щом бъдещето ми е изпълнено с неизвестност, то вече ме привлича тъкмо с неизвестността си.

И така, открих: желая си бъдеще, изпълнено с неизвестност, с много възможности, между които да мога да избирам, накратко казано, желая си бъдещето, преизобилно на свобода. Желая си едно бъдеще, в което и аз няма да бъда “само такъв”, скучен и предвидим, еднообразен, а в което мога да бъда “всякакъв” – изненадващ, рискуващ, непредвидим, интересен, спонтанен, непосредствен, естествен…

Накратко казано, нека моето бъдеще да бъде бъдещето на един жив и жизнен човек или, казано другояче, бъдещето на свободния човек, обичащ повече от всичко друго свободата си. Искам да бъда свободен, искам бъдещето ми да е свобода, искам бъдеще, определяно единствено от свободата ми: нима не само за едно такова бъдеще не си заслужава да живея?!