Кои сме ние и накъде вървим?  – Това е един от въпросите, които често нашата душа си го задава и къде сме по пътя на самоусъвършенстването. Защото сме на тази земя за да се учим непрекъснато. Ако ние не се учим, ако тъпчем на едно място, то и душата ни закърнява и не се развива. Често поради това, че израстваме в различни семейства и  в различни ситуации, виждаме различни примери пред себе си добри или лоши и попиваме поведението на хората около нас в средата в която сме израстнали или  в която прекарваме повече от времето си.

   Всеки сам  трябва да осъзнае, че има много да поработи върху себе си и неговият партньор трябва  да му помогне да се справи с нещата. Трябва двама души да се учат, изграждат и да си помагат. Защото никой не е безгрешен и всеки си има и добрите и лошите страни, но понякога лошите страни когато започнат да пречат на отношенията ни с другите е редно да ги изкореним. Всички знаем поговорката – че ние се ядосваме на другия на това което виждаме и у себе си, защото другият е наше огледало и че щом нещо не ни харесва в другия имаме го в себе си и значи трябва да го променим. Всички вибрации във вътрешният ни свят определят и вибрациите извън нас.

   И ако ние сме негативно настроени значи ще виждаме и света навън по този начин и няма да ни върви и ще сме в кофти настроение, ако има нещо у нас което не осъзнаваме свързано с гордост и его които ни пречат. Тайната на успешните и щастливи партньорства е в  комуникацията, успешното взаимодействие (без да се обвиняваме помежду си за неща, без манипулиране или обвинения), както и взаимното желание да направим компромис и готовността да се говори за болката и конфликтите. Не трябва да мълчим за проблемите и да потискаме отрицателните чувства. Важно е да можем да поискаме, приемем или дадем нечия подкрепа. Да отхвърлим нещата, които не работят и за двамата, да запазим взаимните си права.Защото никой не е безгрешен и всеки си има и добрите и лошите страни, но понякога лошите страни, когато започнат да пречат на отношенията ни с другите е редно да ги изкореним.  Да признаем пред себе си че имаме и негативи, не само положителни черти и тези негативи влияят отрицателно, както на нас самите, така  и на околните. Трябва взаимно да се учим и изграждаме и да си помагаме, да не се упрекваме за недостатъците на другия, защото често тези недостатъци ги притежаваме и самите ние, само че не го осъзнаваме.

Доколко ние сме това, което другите виждат в нас и доколко това, което виждаме ние в другите, сме ние самите?

   Винаги си ТИ! Ние сме холограма. Каквото във вселената го има, във всеки един от нас го има. Въпросът е какво изявяваме от нас, какво осъзнаваме, че сме и каква част остава в сянката на неосъзнатото Аз. Обикновенно когато харесвам у другия нещо, то е защото имам същото и си го харесвам и у себе си. Когато ме дразни у другия нещо, това означава, че имам същото, но не го харесвам у себе си. А когато безкрайно ме дразни у другия нещо, означава, че имам ужасно много от същото, но не осъзнавам, че го имам, потиснал съм го някъде дълбото в себе си. Така че винаги другият е огледало. Там, където имаш раздразнение, това трябва да те кара да се запиташ какво в себе си имаш да “преработваш”. Често когато се сърдим и обиждаме от думите на другият, независимо по какъв начин ни бъдат поднесени, ние търсим в неговите думи и ги приемаме по начин, воден от нашите вътрешни предразсъдъци, от нашите вътрешни страхове. От нас зависи как ще приемем думите на другите и ще ги тълкуваме. Това е наша отговорност, на не негова. Както и да ни ги поднесе човек, ние сами трябва да подберем кое да чуем от тях, какво да чуем и как да го разберем и всичко зависи  от нашата вътрешна настройка. Другият не ни е виновен за това как ние сме изтълкували думите му. Затова трябва да се вслушаме в себе си и запитаме – Защо аз приемам нещата така, кой е вътрешният ми комплекс който ме кара да го правя? Какво трябва да променя в себе си за да спра да приемам нещата по този начин?

Как да направим разлика между това какво иска егото и какво иска душата?

    Душата познава едно единствено чувство – Любов. Егото борави с чест, гордост и достойнство… Например “Обидих се!” Душата не знае да се обижда. Тя би изтълкувала  една болка като полезна, поучителна, като шанс за задаване на въпроси, за вглеждане в себе си, за израстване и каляване. Егото се засяга и търси кой е лош. Докато душата знае да се възползва и от болезнените неща и ги вижда като положителни и необходими. Отговорността е винаги вътре в нас и полезен ход имаме винаги във вътрешното си пространство. Когато прехвърляме на другите вините и отговорностите за нашия дискомфорт, трудно можем да имаме власт над промяната. Защото когато е в мен, имам ход – нещо мога да направя със себе си. Може да е бавно, може да е трудно, но има! Може да са милиметър по милиметър стъпките, но са възможни.

На какво може да ни научат тези трудности?

    Учат ни на осъзнатост! Ние сме на този свят, за да придобиваме осъзнатост. Основният смисъл на човешкия живот и мисията на всеки един човек е да постигне осъзнатост и да реализира себе си. Процесът на самолекуване на Душата, е точно едно личностно израстване, чрез което си  припомняме тази вътрешна мъдрост относно това за какво сме дошли на този свят и каква е нашата Мисия и какво сме дошли да научим и да се усъвършенстваме.