листото-и-врабчето-притча-evolife.bg

Имало едно време едно листо. Вятърът го откъснал и то полетяло, носено от вятъра. Едно врабче, току що излюпено, го попитало:

– Ти защо падна от дървото?

– Не паднах, просто ми омръзна да стоя там.

– А накъде летиш?

– Където си искам, натам летя.

Трябва да признаем, че то бил твърде гордо и високомерно листо, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинено на външните стихии… а може и наистина така да е мислило.

Когато вятърът стихнал, листото паднало в реката и започнало да се носи по течението.

– А сега защо падна и накъде плуваш? – попитало врабчето.

-Аз не паднах – обидило се листотo – просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде – накъде си искам: аз съм свободно листо и правя каквото си искам.

– А защо не поплуваш в другата посока?

– Колко пъти да ти обяснявам – щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам.

След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листото, но то бил съвсем пожълтяло.

– Защо така пожълтя? – запитало то. – Какво са ти направили?

– Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих.

Врабчетоповярвало на листото и оттогава започнало да счита листата за висши
същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета.

Нонастъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но
врабчето никога не видяло нито едно да лети срещу вятъра, а когато
попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не
видяло лист, който да остане зелен.

Врабчето пораснало ипроменило отношението си към листата, живеещи с илюзията, че управляват живота си. А за себе си решило, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и лети, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.

Вижте още: Притча за снахата и свекървата

Споделяйте с приятели на воля:
  •  
  •  
  •  

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *